Този див, див... уестърн

Веднага, след като разбрах, че "Ескорт до затвора" (3:10 to Yuma) е екшън с елементи на уестърн, всичките ми предразсъдъци дадоха задна и едва не се блъснаха в изхода от киното.

Тъй като никога не съм била фен на жанра, бумът в последната година на такива филми направо ме изненада в гръб. Най-странното е, че и четирите ленти, които напомнят за добрата стара и малко дива Америка, триумфираха на Оскарите – при това – неслучайно.

Явно отвъд океана са имали нужда от възраждането на митовете за хладнокръвните пичове, които волно яздят в прерията, леко позапотени, с брада, шапка и чифте пищови.

И ако "Ще се лее кръв" просто ни връща във времето на "Добрият, лошият и злият", търсейки "черното злато", "Убийството на Джеси Джеймс от страхливеца Робърт Форд" ни дава лична история на фона на доброто старо плячкосване на влакове, а "Няма място за старите кучета" ни дава модерната визия на жанра, то "Ескорт до затвора" направо забива в класическия сюжет и персонажи и не пуска до края.

Филмът разказва историята на известния престъпник Бен Уейд (Ръсел Кроу) и неговата зловеща банда от крадци и убийци, които плячкосват по Южната железопътна линия.

Когато обаче залавят Уейд, ветеранът от гражданската война Дан Еванс (Крисчън Бейл), борещ се за оцеляване в изнемогващато си от сушата ранчо, се наема доброволно да го достави жив на влака за затвора в Юма, тръгващ в 3:10 часа, който ще откара убиеца до съда.

Целият филм проследява как в това пътуване Уейд и Дан, които в началото са един срещу друг с потрепващи пръсти, сочещи към кобура, накрая стигат до другия и се обединяват рамо до рамо.

"Ескорт до затвора" е напрегнат сюжетно, макар и не толкова убедителен. Колкото и да е странно, ролите в тези рамки са психологически перфектно издържани (особено тази на Ръсел Кроу – още от знаците на кризата, която в крайна сметка го лишава от безсърдечието и го кара да повярва в благородството).

Удоволствието да гледаш лицата на актьорите в напрегнати моменти и близки планове на места те довежда направо до оргазъм.

Ако си фен на жанра, трябва да знаеш, че филмът изобилства от диващина (култовото убийство с вилица в гърлото, което направо ме размаза), нападения на безмилостни индианци-войни, трепене на хора все едно са хлебарки (не, даже по-безразлично) и тестостерон, който се лее във всеки диалог.

На фона на всичко това - конфликтът е между човечното и нечовечното, които обаче съдържат еднакво количество чест и достойство в аргументите си за победа. Всъщност е учудващо с колко благородство ни облъчват през целия филм – направо да ти се прииска да ги гушнеш тия смели момчета, или поне да ги черпиш по едно голямо.

И ако все още не си се решил дали да го гледаш, си избери един от двата съвета.

Виж го, ако се кефиш на добре снимани, добре измислени и добре изиграни филми, експлоатиращи темите за честта и благородството по мъжкарски начин.

Пропусни го, ако на тебе тия с благородството на убийците не ти минават, а комедиите и леките кратки и незпомнящи се заглавия са за предпочитане пред несигурното удоволствие в салона.

Ако пък европейското кино оределено повече ти допада куршуми от старите америкаски ленти, иди на София Филм Фест в следващите дни, а после гледай "Ескорт до затвора" за удоволствие и като малко по-сериозна отмора от напрегнатата програма....

Повече за "Ескорт до затвора"