Spirit Of Burgas. Ден 3. Последен

Третият ден на Spirit of Burgas започна с една от емблематичните български алтернативни групи от 90-те – наскоро събралите се отново Pyromania. Нуфри, Васко Вутев, Даката и Ники Сербезов забиха познати парчета пред рехавата все още публика на Main Stage, докато на На тъмно започваха No Values, a на рок сцената забиваха Der Hunds.

Доста приятни се оказаха гостите от Румъния на Blues & Jazz сцената, които идват у нас по нова програма за обмен на артисти по фестивалите от региона. Moonlight Breakfast посрещнаха пристигащата тълпа със свеж коктейл от фънки ритми, поп мелодии, джаз привкус и танцувално настроение.

Преди края на концерта им обаче вече тичаме за 15 минути от сета на една от най-интересните алтернативни банди напоследък у нас – Macrophone. Неопределимият им стил определено върви идеално с лятна сцена и въпреки трудното скачане на пясъка, феновете им усилено опитват.

Малко по-късно на сцената излиза още една група, която определено заслужава внимание и аплодисменти. Viperfish живеят във Великобритания, но и тук имат завиден брой фенове, готови да ги следват на всеки концерт.

Съчетават експлозивна смес от банди като Muse, Nirvana, System of a Dawn и Alice in Chains, със собствен привкус, модерни подправки и лично виждане и усещане за музика. Затова не е чудно как голяма част от феновете се спускат директно към концерта им след основния хедлайнер на вечерта…

Преди Deftones обаче публиката на Main Stage е инжектирана с шокова адреналинова порция Skindred. Вероятно малка част от публиката е била подготвена емоционално и физически за техния концерт, но определено към края му всички си тръгнаха замаяни и щастливи. Последният албум на бандата – Union Black – изстреля Skindred с няколко нива нагоре както в композирането, така и във фенските маси в родната им Великобритания и Европа, както и в очите на критиците.

Nu Reggae, както шеговито наричат стила си, съчетава еклектика от база с реге, денсхол, рага и пънк, допълнени с тежки бас и китарни метъл, хардкор и ню метъл линии, неповторимите вокали на Benji Webbe и агресивни дръм енд бейс и дъбстеп подложки. Започват с шапката на 20th Century Fox и започват да филмират публиката с невероятно сценично поведение и контакт с феновете.

Всички скачат, танцуват като роботи, държат ръцете си във въздуха („защото утре, когато това излезе в Youtube, няма да го чувствате така), карат всеки да съблече нещо от себе си и да го размаха във въздуха. Определено един от най-атрактивните концерти у нас тази година.

След него по-голямата част от присъстващите се отправят към сцената На тъмно, където забиват добре познатите на Spirit Of Burgas Силует, както и към Blues & Jazz Stage, където второто си участие на фестивала правят пловдивчаните от Freestyle.

Стилът им (джаз, фънк, фюжън, R’n’B), свиренето, музиката – всичко е променено, а посоката определено е възходяща. Freestyle определено са извоювали мястото си сред най-добрите проекти в жанра си и е крайно време дебютният им албум да види бял свят и да зарадва феновете им.

След концерта им рязко сменяме атмосферата и се потапяме в дълбокото на Deftones. Вече върви Rocket Skates, а Чино Морено скача и крещи с всичка сила „GUNS! RAZORS! KNIVES! Fuck with me!”. След травма на гласните струни преди години той усилено взема уроци по пеене и в момента не просто е във върхова форма – той прави невъзможни неща.

Публиката полудява на My Own Summer (Shove It), Be Quiet and Drive (Far Away) и 7 Words, но знае наизуст и You've Seen the Butcher, Sextape и Diamond Eyes от последния им албум. В последната година музикалните критици на Запад постоянно тръбяха как Deftones са в най-добрата си форма от създаването си. Такова изказване е меко казано странно за над 20-годишна група с платинени и златни продажби. Прашно-потните и щастливи лица снощи обаче доказаха, че не е пълна фантастика... Неподправена енергия, смазващ адреналин и истинска радост от срещата и контакта с публиката – удоволствието беше взаимно, а химията – взривяваща!

След края (Firework на Кати Пери, без майтап!) заемаме предни позиции пред Jack Daniel’s Rock Stage, където минути по-късно започват Amplifier. Откриват с The Wave от последния си двоен албум The Octopus и на концерта свирят песни предимно от него. Разбира се, чуваме и парчета от едноименния им дебют и Insider, но вместо хит сингъла Neon, бандата е избрала песни, като UFOs.

Публиката не е много, но определено оценява една от малкото световни банди, които могат да бъдат спокойно определени, като едни от достойните наследници на Pink Floyd. Концертът им е истинска радост за ухото – въпреки че авиокомпанията е изгубила целия им багаж, инструменти и техника, те ни поднасят великолепно изпълнени композиции, а феновете (не много, но качествени) постоянно крещят и аплодират все по-силно.

"Това е последната дата за нас това лято и не мога да си представя по-красиво място и по-яки хора, пред които да свирим!", казва фронтменът Sel Balamir и всички сме сигурни, че е искрен. Преди концерта си говорим за кариерата им, липсата на късмет и огромната любов към това, което правят, а интервюто ще можете да прочетете в следващите дни в Dnes.bg!

След края на концерта им попадаме директно на Afrika Shox на Leftfield и приключваме сета им с типичните за британците заразителни електронни бийтове.

Следват лайфове на две рок дами – Милена е разчувствала отново феновете си пред На тъмно сцената, а програмата на Jack Daniel’s Rock Stage приключва с великолепната Anneke Van Giersbergen.

Силите достигат само да проверим каки ги вършат Scratch Perverts, в чиито сет хип-хопът и скречовете са дали път на по-модерни тенденции в музиката - безкомпромисна електроника и оригинален микс от съвременни жанрове.

С диви танци приключва четвъртото издание на Spirit Of Burgas.

Догодина  – пак!