Ал Ди Меола: Китарата е най-великият инструмент след човешкия глас

Няколко дни преди концерта си в София, който е в петък вечер в Зала 1 на НДК, великият Ал Ди Меола даде интервю за Тангра Мега Рок, специално предоставено и на читателите на Dnes.bg.

Васил Върбанов: Добър вечер, г-н Ал Ди Меола? Какво правите?

Ал Ди Меола: Готвя се да тръгвам на европейското си турне. Първата ни спирка е Италия.

В.В.: Това ще е третият Ви концерт в България. Какви са спомените Ви от предишните два пъти?

А. Д. М.: Помня, че беше чудесно. В страни като България хората ни очакваха от много време и имаше някакво чувство на нетърпение в залата. Доста по-различно е от Щатите или Германия, където свирим доста често. Докато в България например минава много време и хората имат по-силно желание да ни чуят, което пък е много интересно за нас.

В.В.: Вие се занимавате с музика от доста време. От професионална гледна точка, кое е най-голямото предизвикателство за Вас днес?

А. Д. М.: Най-голямото предизвикателство за мен е да намирам нови проекти и идеи, които да ме вдъхновяват. Иска ми се да намеря в музикалния свят нещо ново, което никой досега не е чувал на Запад. Аз винаги търся вдъхновение, за да продължа да композирам.

В.В.: Къде търсите това вдъхновение? Дали търсите само нови музиканти, с които да свирите или търсите и, да речем, екзотични пейзажи?

А. Д. М.: Може да се екзотични пейзажи, може да е пътуване, може да е в България, може да е навсякъде. Може да е нещо, различно от музиката. Може да е хубав филм – нещо, което те трогва, може да е началото на нещо много интересно.

В.В.: Кой е най-хубавият филм, който сте гледали напоследък?

А. Д. М.: Момент да помисля... Напоследък не съм гледал нищо запомнящо се. Но има някои велики изпълнения на легендарни актьори като Робърт Де Ниро. Те са велики. Виждаш колко усилия се вложени в създаването на образа на героя и ефектът е завладяващ и вдъхновяващ. Когато видя подобно пиршество на артистизма, получавам прилив на енергия.

В.В.: Думите Ви ме вдъхновиха за следващия ми въпрос. Ако се придържах към клишето, той щеше да звучи така: „Г-н Ди Меола, ако имаше филм, описващ живота ви, кой би бил той?”, но няма да го задам точно така. Ще го променя по следния начин: Тъй като Вие сте един от най-великите китаристи на всички времена, и го казвам съвсем сериозно и честно, и трябва да Ви сравним с някой актьор и достиженията му, кой би бил той?

А. Д. М.: Би било твърде претенциозно от моя страна да определям кой би бил това, но има хора, към чиито достижения и величие мога да се стремя. Ако трябва да посоча някой от филмовата индустрия, това биха били хора като Робърт Де Ниро и Джон Войт. Дензъл Уошингтън също има някои забележителни и силни роли. Такава актьорска игра често ме е вдъхновявала за композиране.

Но има и други неща, които ме вдъхновяват. Може да е картина, може да е художник. Не е задължително да е музика. Но има и велики музиканти като Чик Къриа, които ме тласкат да се спусна в дълбините, да докосна емоцията; хора, които правят музика, която ме предизвиква да сляза под повърхността. Това обогатява естетическия ми живот.

В.В.: Като говорим за музика, смятате ли, че китарата е най-великият инструмент?

А. Д. М.: Безспорно китарата е най-великият инструмент, след човешкия глас. Гласът е най-доброто средство за общуване, защото използва думи, за да разказва истории, а думите предават смисъла най-добре. Но китарата е най-изразителният музикален инструмент, не само за оформяне на мелодия, но и защото се вижда как става това с движение на ръката. Това има много силен ефект върху слушателя, защото е физически видимо. Докато при пианото и духовите инструменти, или други групи инструменти, това не може да стане. На китарата можеш да изсвириш ноти и мелодии, но можеш да свириш и акорди, което не може да стане на духов инструмент, например. С китарата можеш да направиш всичко – и като музикални фрази, и като визуализация, и това я прави най-популярния инструмент в света.

В.В.: Последен въпрос. Като цяло, кой е най-незабравимият момент в живота Ви досега?

А. Д. М.: Най-незабравимият момент в живота ми е раждането на първата ми дъщеря и това, че аз бях там. Няма подобно чувство.