Меркел избра пънк песен за изпращането си, а германците се зачудиха - познават ли я?

Ангела Меркел накара германците да се чудят колко добре познават канцлера, който ги управлява в продължение на 16 години, след като избра песен на пънк рокаджийката Нина Хаген за саундтрак на церемонията по напускането на военните.

Меркел, чийто наследник Олаф Шолц се очаква да положи клетва като канцлер следващата седмица, ще получи обичайното военно сбогуване в двора пред министерството на отбраната в четвъртък вечерта.

Церемонията на Großer Zapfenstreich ще бъде по-сдържана от обикновено поради ограниченията на коронавируса, като ще присъстват само 200 гости.

Подобно на своите предшественици, на Меркел беше позволено да поиска три песни да бъдат изпълнени от маршируващ оркестър по време на церемонията.

Но докато Герхард Шрьодер и Хелмут Кол избраха конвенционално бомбастична музика за случая – My Way на Франк Синатра и Одата на радостта на Лудвиг ван Бетовен, наред с други – някои от избраниците на Меркел намекват за една непозната страна на бившия канцлер.

Großer Gott, wir loben Dich (Свети Боже, славим Твоето име) е популярен християнски химн от 18-ти век, поклон към нейното възпитание като дъщеря на протестантски пастор и религиозната идентичност на нейната партия, Християндемократическия съюз ( CDU).

Вторият й избор, Für mich soll’s rote Rosen regnen на Хилдегард Кнеф (Трябва да валят червени рози за мен), тъжна песен за тийнейджърска амбиция и младежка арогантност, обаче, вече подсказва ироничен блясък в очите. "Трябваше да се съобразя, да се справя", гласи текстът. "О, не мога да се съобразя, не мога да се справя, аз винаги искам да спечеля."

Но изборът, който накара коментаторте и народът да търсят подтекст и скрити съобщения, е Du hast den Farbfilm vergessen (Забравихте цветния филм) на Нина Хаген.

Записана за първи път през 1974 г. в конвенционален schlager стил, песента е хит в източногерманските поп класации, преди Хаген да емигрира от другата страна на желязната завеса, където се потапя в лондонските субкултури и се превръща в най-изтъкнатата пънк фигура на Западна Германия през 80-те години на миналия век.

Но дори да приеме нейната източногерманска идентичност да е ход, нехарактерен за Меркел, която Германия е познавала през по-голямата част от нейните 16 години на власт, тъй като тя рядко извежда източното си възпитание на преден план.

Песента, чийто текст е написан от Кърт Демлер, е гневна плач на момиче, което  увещава гаджето на Хаген Майкъл, че е заснел само черно-бял филм на почивката им на остров Хидензее. В резултат на това тя вика: "никой няма да повярва колко красиво беше тук".

Въпреки че не е цензурирана от държавата, песента се разбира от почитателите й по това време като скрита критика към социалистическата република и нейното сиво и мрачно ежедневие, където цветните филми са рядка стока.

Някои коментатори спекулират дали напускащият канцлер може да е видял по-модерно значение в песента на Хаген: вой на неудовлетвореност от мъжете, които не успяват да си вършат работата както трябва.