Остава Rocks!

Кой? Остава

Какво? Новият им албум “Rock and Roll Song Designers?”. Участия на два от най-големите европейски фестивали. Най-продавания албум в mp3.bg. Предстои да подгряват Лени Кравиц.

Как? С много китари, класически рок-схеми, обичайно меланхолични текстове и по-различен, нов звук. Без Мишо Шишков. “Новата Остава” или просто крачка от развитието им – много добър, или много лош – две еднакви мнения за албума няма.

Къде? “Rock and Roll Song Designers?” е тук.

Кога? Едва ли има по-подходящ ден да се видя с тях от собствения ми рожден ден. Егоистично, но факт – моят подарък беше среща с любимата ми група. Вашият е това интервю..

Вижте лайф изпълнение на песента “Should Eye” от концерта-промоция на албума: 

Защо толкова се забави излизането на “Rock and Roll Song Designers?”? Няколко пъти отлагахте премиерата...

Жоро: Да, дълго. Всъщност, песните са измислени преди доста време – трябваха ни почти 2 години да ги издадем. За първи път ние си бяхме продуценти и всички неща, които трябваше да правим за този албум около организация на записи в чужбина, целият процес, мина по-бавно.

Албумът е записан в едно малко студио в Истaнбул миналото лято в края на юли, а смесването и мастеринга направихме в пловдивското студио Sound Design.

Защо избрахте заглавието на албума да е песента “Rock and Roll Song Designers?”?

Свилен: Защото звучи готино и модерно. И надуто.

Е, как надуто, нали не било надуто, защото има въпросителна накрая?

Жоро: Хаха, хванаха те.

Свилен: Да, бе, вярно.

Жоро: Свилен винаги си оставя вратичка.

Защо се насочихте към рока? Вие дълго бяхте типична меланхолична брит-поп-банда, а в този албум има доста класически китарни рок-схеми...

Дани: Това е модерен рок. След цялостната електроника от втората половина на 90-те и началото на новото десетилетие, попът беше свързван предимно с консервативни електронни бийтове и компютърно генерирани инструменти.

Но сега всички тези банди, чиято музика беше електронна, са по-естествени от когато и да било. Искам да кажа, че не го правим само ние и това е съвсем нормален развой на нещата.

Не копираме никой. Така го почувствахме.

Рокът отново е на върха. Даже не е нужно да слушаш постоянно албуми и да гледаш телевизия, за да го видиш – дори по витрините на магазините има надписи върху дрехите “Rock Forever”. Дори да е поза, е факт.

Жоро: Това, което казва Дани, е така и другото нещо е, че когато групата е заедно от много време и има някакви песни, които да довели твърди фенове, е хубаво да се престрашаваш да се самопровокираш и с всеки един албум да вкарваш своята енергия в различна форма.

Да, много хора казаха, че рокът е новата ви форма...

Жоро: Даже не бих казал, че е толкова различна. Защото чисто идейно и като заряд, ако слушаш “Пинг-понг”, този албум се доближава най-много до него. Просто е леко по-китарен и е в 2008-ма.

Този албум е на английски, но аз очаквах в него да има някои от старите песни, които преведохте на английски. Защо избрахте почти изцяло текстовете да не са на български?

Английските варианти Свилен ги написа и ги записахме, защото ходехме на клубни турнета в Германия и трябваше все някак да ни разбират хората.

Нали разбираш, че ако искаме да пеем не само пред българска публика, трябва да пеем и на други езици..

Свилен: Между другото, когато правим музика, началните думи, които ми хрумват, са на английски. След това отделяме много време за адекватен български текст, който да звучи добре и да има някакъв смисъл.

В “Rock and Roll Song Designers?” решихме да си спестим това натоварване и да си оставим оригиналната емоция. Да е първично и истинско.

Жоро: Другата, по-важна причина, е, че искаме да изнесем нашата музика малко и извън България.

Вие сте българската група с най-твърди и предани фенове. Как става това?

Дани: Мисля, че се дължи единствено и само на нас. Обяснявам си го с това, че през всички тези години не сме спрели да правим концерти.

Свилен: И постоянно правим песни.

Жоро: Провокираме хората по някакъв начин, провокирайки и себе си.

Много хора определиха новия ви албум за нетипичен за вас – заради по-бързите песни, и малко по-малкото меланхолия...

Жоро: Да, и сега, както и преди, коментарите са на двата полюса. И това е хубаво.

Има хора, които изобщо не харесват “Rock and Roll Song Designers?” и такива, които адски му се кефят. Има хора, които преди 10 години са ни чули, и очакват сега да не мръднем и да правим само това, но няма как да стане.

Ние не ги упрекваме, реакцията им означава, че те се вълнуват и това е хубаво. Но ние няма да правим все едно и също.

Дани: На теб харесва ли ти албумът?

Има неща, с които се боря, но уважавам развитието. Защото и аз съм фен на първите албуми...

Жоро: Ми, ето, това е. Хубаво е, че този албум ще предизвиква реакция.

Освен това не забравяй, че има хора, които за първи път ще слушат Остава в “Rock and Roll Song Designers?”. А на младите не трябва да им пробутваш неща от преди 10 години.

Те не са израснали с нас. Нямат предразсъдъци и динамиката и настроението в новия албум са им ОК. Разбирам старите фенове, че искат емблемата, но не винаги можем да им я дадем...

Дани: Освен хората, които са чували всичко, има хора, които са слушали 3-4 сингъла и примерно “Baby” и “Sex In The Morning” са им първите неща, които харесват.

Свилен, на един концерт, след “Празен кадър”, ти каза: “Благодаря ви, че се радвате на нашите депресии”. След този албум на какво ще се радваме?

Свилен: Ако прочетеш текстовете в албума – на същото.

Четох ги, но въпреки това албумът далеч не е така депресивен, както миналите..

Свилен: Не е, но ако чуеш “Празен кадър” на английски, ще си кажеш също, че е веселба. Същото е – просто малко по-забързан е ритъмът. Повечето ни песни са с весели мелодии и по-сдухващи текстове. Класика.

What's bringing you down?*

Свилен: Хаха, ми то си се казва в песента. Лирическият герой в тази песен пита друг човек “What's bringing me down”, но аз по-скоро си мисля, че въпросът е към бог. Мислел съм текста като разговор с бог. Без да го споменавам пряко.

Кое пишете първо – текстовете, или музиката?

Свилен: Музиката първо. После си тровя живота с текстовете много дълго време....

От какво се вдъхновихте за този албум?

Свилен: От живота, бе, как! Хаха. Преди две-три години останахме само тримата. Нямаше какво да правим и просто ходихме 3 месеца в една репетиционна и измислихме всички песни.

Жоро: Е, как тогава да звучи този албум, ако сме го правили само тримата – ми много ясно, че ще е китарно. Затова казахме, да, такъв е албумът. Другите не идваха на репетиции и решихме: това е моментът, това правим.

Защо Мишо Шишков вече не е част от Остава?

Жоро: Въпрос на избор. Той няма време да идва на репетиции, свири с нас, като с всички други. Няма време, защото изкарва пари, като свири навсякъде. Ние много културно се разбрахме, че ще го ползваме като студиен-сешън музикант, какъвто всъщност е. Както го ползват всички останали групи.

Все пак, той не беше идвал на репетиция години наред и не може човек, който не репетира с нас и не участва в целия процес, да е част от Остава. Не може той да се държи с нас както с всеки, който му дава 200 лева да свири някъде с него. Но най-вероятно ще работим заедно и занапред...

Защо обявихте акустичен концерт, а нямаше нищо акустично (освен една китара) на лайфа в Ялта? Очаквах да направите нещо много различно...

Свилен: Ами да, то звукът си беше различен, но все пак това е рокендрол, не може да се свири съвсем акустично.

Вече имате ли идея за следващ проект?

Жоро: Да, имаме 2-3 песни. Посоката е същата, ще продължим линията на “Rock and Roll Song Designers?”, но малко по-вътрешно, интровертно.

Дани: Всеки албум е отражение на състояние, в което си за много кратко време. И този албум сме ние, преди две години, между юли и септември.

Тоест, сега сте други?

Дани: Да. “Rock and Roll Song Designers?” вече е минало.

Какво не направихте в този албум?

Свилен: Можеше да направим още 5-6- песни.

Жоро: Пари.

-----------------------------------------

* "Какво ви разочарова", сдухва, игра на думи с песента от “Rock and Roll Song Designers?” на Остава "What's bringing me down".