Плъзгащи се движения

Започна четвъртото издание на вече трайно утвърдилия се в българското културно пространство фестивал за съвременен танц Sofia Dance Week, който за поредна година води в столицата най-доброто и актуално от световния танцов подиум.

Цяло съзвездие от националности ще „оцвети” софийските зали в шест поредни вечери, от 26 септември до 1 октомври.

Тази година фестивалът ще се проведе в пет различни зали (Зала 1 на НДК, Софийска Опера и Балет, Сълза и Смях, Музикален театър и Младежки театър), окупирайки по този начин почти цялата столична сценична топография.

Един от най-големите акценти в тазгодишното издание бе спектакълът ASA, който се игра на 26 септември. Спектакълът е първият български проект за съвременен танц.

Заглавието ASA е абревиатура от „Average Speed of Answer” (средна скорост на отговор). ASA е по концепция и хореография е на Живко Желязков, а за постановката са селектирани танцьори от различни краища на света.

Участниците в проекта са избрани на последователно проведени кастинги в Будапеща, Каунас и София. ASA е пътешествие, което преминава през различни области от нашия живот, простиращи се от физическото „земно осъзнаване” до абстрактното „космическо съзнание”.

Веднага след откриването, във втория фестивален ден ще бъде представен спектакъла Back (27 септември, Сълза и смях) на една от младите и многообещаващи танцови формации в испанския съвременен танц, Otra Danza.

Нейните постановки впечатляват със силно въздействащата си визуалнa среда, съчетана с уникална поезия от движения.

Тялото в Back e отправната точка за всеки творчески акт. Танцьорите от Otra Danza се опитват да се върнат към една наивност и простота на движенията, към една «регресия» към физическото, която ще им позволи да преосмислят и пренапишат стереотипните форми на комуникация.

Силата на Back е тясната връзка между сценичното оформление, музиката и хореография. Огледалната повърхност на сцената сякаш мултиплицира действието и създава една допълнителна "подземна" реалност.

Елегантните светлинни eфекти, дело на Juanjo Llorens, изграждат пространството, а танцьорите го трансформират с нестихваща енергия под заразяващите звуци на понякога лиричната, понякога екстатична музика на Zoë Keating.