Стоян Радев: Идва ми да си завиждам!

 Познаваме Стоян Радев, като актьор от варненската театрална сцена. Ролите му са успешни, като през 2012 г. тази на Ричард III му донесе и „Икар“ в едноименната постановка на Пламен Марков. Отново под неговата режисура, може да видим Стоян Радев на 26 февруари в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Постановката е „Измяна“ по Харолд Пинтър и е продукция на ТМПЦ – ДТ „Стоян Бъчваров” и продуцентска компания „Артишок”.

Казвате, че ролята на Робърт в „Измяна“ е именно тази, която сте искал да изпълните. С какво ви привлече тя?

Когато Пламен Марков прочете пиесата за първи път пред нас и си казах: Да, това е моят образ! Не знам защо, може би го разбирам на 50 %. До останалите 50 трябваше да стигна, за да мога да го изиграя на сцената.

Даваше ли Ви Пламен Марков свободата да вмъквате ваши идеи в образа, който изграждате?

О, да. Пламен е от режисьорите, с които актьорът се чувства творец в истинския смисъл на думата, тъй като го прави съпричастен към процеса на изграждане на представлението. Още повече, че с него сме работили вече много пъти. Познаваме се още от времето, когато той беше мой учител в Академията. Сега също е, но вече в друга конфигурация. Разбирам го лесно и бързо.

В пиесата става дума за любовен триъгълник – за изневяра...

Пинтър не е написал тази пиеса единствено за плътската изневяра. В нея става дума за измяна на много други смисли. Въпросът не е само в разминаването между мъжа и жената.

В днешно време човек успява ли да не измени на себе си и в случая Вие успяхте ли да съхраните ценностите си?

Що се отнася до мен – този въпрос е най-трудният, на който бих могъл да отговоря. Човек винаги се измята, но се опитва да не изменя на себе си във всичките си смисли. Дали успява – не знам. А дали е трудно в днешно време – едва ли е имало лесно време, за да запази човек устоите си.

Пинтър е характерен с паузите, които прави, за да постигне напрежение. Как се „запълва“ такава пауза и то така, че тишината да стане по-силна от думите?

Когато е силна мисълта, тогава и думите са силни. Още по-силни стават паузите, когато мисълта е наситена. Това е най-важното в нашата актьорска работа. Не смятам, че съвременният театър трябва да се занимава с това как да се изиграе една роля. Надявам се, че той носи послания. А посланията са плодове на мисълта, така че и паузата трябва да е наситена с мисълта на персонажа в конкретния случай. Тогава тя ще е плътна, пълноценна и няма да е само актьорство на сцената, в която ние „не говорим“.

Вие сте сред най-известните български актьори и едва ли ви се налага да правите компромиси със себе си за определена роля. Все пак трудно ли е това за вашите колеги в България?

Бихме могли да отказваме участия. Аз съм късметлия, че ролите, които ми се предлагат в последните години, са все интересни. Само в последния сезон едно след друго последва Гогол и Пинтър като драматурзи, с които до този момент не бях се срещал – ами от това по-голям късмет! Да си завиждам, както се казва.

А има ли роля, която искате да изиграете, а още не сте?

Има толкова много хубави роли в световната драматургия, но нямам конкретна, за която да мечтая. По-интересен ми е спорът от гледна точка на драматургия, режисьор, художник, композитор и актьори.

По-често Ви виждаме на сцената, а по-рядко на големия екран. Като че ли не успя да ви изкуши киното, колкото театъра?

Напротив, доста ме изкушава, още повече поради причината, която вие споменахте, че появите ми там са спорадични. Това е една интересна и не толкова позната за мен територия. Но нашата работа е на наемници – ако ни харесат – приемаме. Ако не ни поканят – няма какво да приемаме.

Освен актьор, сте и режисьор. Какво е един режисьор да бъде режисиран от друг?

Твърде претенциозно звучи да се нарека режисьор. Аз съм артист. Любопитно ми е понякога да минавам от другата страна на рампата и да заемам позицията на режисьор. Това винаги го правя в съглашателство с актьори, които поканвам и те приемат или не за предизвикателството да се оставят аз да ги водя в конкретно приключение, поставяйки някакво заглавие. Така или иначе основната ми права е актьорската, където се чувствам много добре.