Доброто и злото в човека изследва "Пандора"

Как съвременният човек вмества доброто и злото, може да видим в "Пандора" - новият спектакъл на Балет „Арабеск“, който е един от най-предизвикателните проекти на трупата от последните 10 години.

Това е камерна опера с хореографски сцени по музика на холандския композитор Пол ван Брюхе и българския композитор Петър Дундаков. Спектакълът е под режисурата на Боряна Сечанова, която разглежда Пандора – като наказание, отмъщение или изкупление на моралния хаос.

В „Пандора“ авторите проектират един от най-актуалните проблеми на съвременното общество – превишаването на мярата, престъпването на границите и наказанието, логичен завършек на едно нарушение или ново предизвикателство.

Проектът изследва мита за Пандора като рефлексия на мита за Прометей, чиито корени се губят в най-великата криза на човечеството – в прехода на неговото очовечаване.

Спектакълът разказва историята на Пандора в седем картини – Пандора, седемте смъртни гряха и тяхната проекция в нейното съзнание.Пандора – коя е тя?. Защо не я чувахме досега? Приемахме я за даденост....очевидно, но тя не ни обвинява за това. Тя е една от нас смъртните, тя е първата смъртна жена, майката на първото родено дете. За първи път чуваме гласа на Пандора, която разказва на нейната дъщеря своята история - коя съм аз и за какво съм тук? И докато слушаме тази история, ние осъзнаваме, че Пандора е мислила за своя живот, за своята съдба, за своята вяра. Накрая тя знае, както и ние, че историята не допуска други възможности.

Либретистът Берто Рейндърс е направил цялостно проучване на всичко написано и композирано за Пандора, затова как тя е възприемана от нашето общество през последните 3000 години. Но в това либрето и нашето представление той (и ние) не говорим за тази историческа Пандора.

Постановката е част от концепцията на Балет „Арабеск“ за сътрудничество между български и чуждестранни творци в областта на съвременния танц, музика и визуални изкуства. Сценографията и костюмите са създадени от Никола Налбантов, текстовете на песните са на холандския либретист Берто Рейндерс, преводът на текстовете е на Димитър Кабаков.