Да съблечеш операта в Operville

Как въздейства оперното изкуство, ако „съблечем” помпозните декори и костюми и се потопим в чистото въздействие на музиката, движенията на телата и думите, които нямат никакво значение. Отговаря ни Иво Димчев, който търси и какво стои отвъд границите, които сами поставяме на възприятията и емоциите си.

Провокативният артист накара публиката да надскочи себе си и  да се отдаде на чистото преживяване на мига с експерименталния проект  Operville, чиято премиера за България се състоя на сцената на Театър Азарян в НДК.

В екип с още двама млади български оперни певци, един от най-интересните артисти на световната фестивална сцена, неочаквано комбинира опера, танц, пърформанс и инсталация. Вдъхновяващото изпълнение на Пламена Гиргинова и Николай Войнов и нестандартният почерк на Иво Димчев представиха иновативен поглед към оперното изкуство, „съблечено” от обичайната театралност. Провокативните решения и абстрактният подход към жанра силно заинтригуваха зрителите в залата.

Авторското представление  Operville е първи опит и нова територия за Иво Димчев, която обединява любовта му към театъра и музиката. В “градчето на операта“ ( Operville) той умело съчетава пеене, хореография, реч и сценична атмосфера.

Приказността и демонстрацията на пищни гласови възможности в операта са отменени за сметка на изграждането на „аскетична“ ситуация, в която се „инсталират” елементи от операта, театъра и танца. “Отдавна исках да направя спектакъл, който да е свързан с операта, но Operville се оказа и до голяма степен свързан и с театъра, с моето усещане към театъра, към съвременната музика и как въобще тези две форми на изкуството биха се срещнали с операта, като класически жанр.

В моята работа се опитвам да синтезирам всички форми, които тялото е способно да изрази на сцената и затова за мен беше абсолютно невъзможно да оставя тялото единствено и само да звучи. Зает с оркестрацията на вокалните партитури, аз организирах телата във форми и взаимовръзки, частично съзнателни, което е валидно и за текста, написан във втората половина на работния процес“, коментира Иво Димчев.