Никой няма страх от библиотекари и артисти!

„Не сме мръднали от времето, когато Алеко Константинов е написал “Бай Ганьо“. Все едно гледаш България преди 100 години. В един разказ на Елин Пелин също се говореше за създаване на комисии, които диктуват решенията за важни случаи. Не е възможно да не се развиваме грам в човешко и политическо отношение“, заключава актьорът Светльо Добрев.

Той играе в Ганьо Балкански - постановка на Младежкия театър. Замества и Герасим Георгиев– Геро в спектакъла „Някои го предпочитат горещо“. „Беше сложно, защото ролята бе голяма, но мисля, че успешно се справихме. Получи се различен спектакъл. С Геро сме близки приятели, но сме различни като светоусещане и излъчване. При него героят е по-агресивен, с друго самочувствие. При мен се получи по-невротичен.“, споделя актьорът, чийто глас познаваме и от малкия екран в дублажи. Също така е участвал в сериали като „Клиника на петия етаж“, „Той и тя“ и във филмите „Сезонът на канарчетата“ и "Ярост".

Смее ли се днес българинът на Господин Балкански?

Колкото смешно, толкова и страшно звучи Ганьо Балкански с днешна дата. Българинът се смее на този образ, но на мен ми се доплаква. Изричайки текста, виждам същите битки и нечистоплътност на отношенията, както описаните от Алеко. От друга страна се питам в какво толкова е грешен Бай Ганьо. Той е човек от нисшата прослойка, който иска да успее. Взима пример от овластените, които не пускат кокала. Това се корени в съзнанието на всеки българин – да не бъде роб, а бей. Мислим си, че виждаме в този герой – събирателен образ на нашите управници, а всъщност виновните сме ние, че сме позволили това да се случи. А ако ние попаднем на мястото на управниците, ще бъдем ли различни от тях...

Така не се ли въртим в затворен кръг?

Споделям теорията, че България е най-богатата страна на света, защото 25 години се глозга кокал и все още има.

Обижда ли ви постоянното сравнение в Народното събрание, където политици си отправят взаимно обвинения, че играят лош театър?

Обижда ме по-скоро фактът ,че ме карат да участвам в него. Подценяват ме, че не мога да взема решение, че не виждам какво се случва около мен, че не отчитам евтината им манипулация – именно това е лошият театър.

Какво се случва с реформата в театъра – задължени сте да пълните салоните, за да получите заплата. Така артистите не са водещи, а се осланят на вкуса на публиката. Това не е ли опасно?

В Младежкия театър се опитваме да държим добро ниво. От една страна постановката да се харесва на зрителя, без да му поднасяме нещо евтино, а човек да излезе с някаква мисъл в главата, с чувство на усмивка или тъга в себе си. Това не се постига лесно, защото системата, която се въведе и измисли ни принуждава да се борим за всяка стотинка. Скоро четох какви средства се отделят за култура по света. Ние сме на последно място.

Ще се промени ли нещо?

Протестираха хората, работещи в библиотеките и галериите. Някой чу ли ги? Свикнахме, че не ни зачитат, че нямат нужда от нас. Целият просвещенчески сектор е в критичен минимум. На реанимация е! Всичко се върти около отчетите. Има Министерство на културата, което е с огромен обем от чиновници, където се прави „култура“. А всъщност тя се случва не с помощта на държавата, а въпреки нея.

Може да станем и страната на полицаите. Техният протест бе чут, а този на библиотекарите и музейните работници потъна в широките коридори на галериите. И ехо не се чува май.

За съжаление никой няма страх от библиотекари и артисти. Ние може да пошумим. Ще се появим с лицата си, но не можем да спрем тока, не може да объркаме движението, не сме заплаха за сигурността. А трябва да ни зачитат като част от националната сигурност, защото именно културата е единственото лице на идентичност на една нация. Няма ли го това лице, има ли такава държава? А полицията и армията, кого пази. Къде е българското, държавата защо се казва България?

Сменени са ролите.

Много. Всеки няма в една бедна държава, но в нашия сектор само се кърпи нещо. Не се създава.

Пречат ли институциите на ентусиастите, ще се промени ли нещо и какво крепи Светльо Добрев - вижте в останалата част на интервюто в Tialoto.bg