Пополина за бягствата, театъра и гафовете

 Снимка: "Господари на ефира"

6 / 7

Пополина може да привлече непознати да я целунат на улицата, да се качи на мотор на рокерски събор, а също и да поговори с някой нужно ли е да се легализира марихуаната. Извън малкия екран от „Господари на ефира“, на театралната сцена, например, Поли Христова не изглежда по-малко шарена. Може да я видим как лети на бънджи, под музикалния съпровод на Милица Гладнишка на сцената на Театър „Азарян“ в спектакъла „Бягства“. Режисьор на постановката, чиито премиерни дати са на 19-и и 20-и декември, е Веселка Кунчева.

От какво бяга героинята ти?

Бягствата не са само „от“, а са и „към“. Захванахме се с тази тема, тъй като тя включва в себе си още идеята за свобода, щастие и любов. Изобщо най-екзистенциалните и общочовешки въпроси, които ни вълнуват. Персонажите нямат имена. Става въпрос за житейските бягства – как се раждаме чисти и започваме да бягаме от себе си, за да заприличаме на останалите, да се вместим в обществото. А това не става лесно, нужно е да потиснем себе си, за да достигнем нещо друго. Това може и да не е лошо, защото човек иска да е щастлив. Той търси начини да го постигне, дори да му коства липси и лишения. Спектакълът е направен с любов към индивида, към човека, който е индивидуалист, различава се от общата маса.

Има патерици и топки на сцената. Трябват ли му на човек патерица или „топки“, за да успее да избяга? Нужни ли са помощни средства в бягството?

Когато си несигурен и нямаш опора, искаш да се хванеш за нещо стабилно, за да не паднеш. Както казва и Мариета Голомехова – сценографът на спектакъла, патериците са символ на нашето самоосакатяване. Това все пак не го обясняваме, размахвайки големия пръст.

Ти летиш доста в постановката. Кое ти бе най-трудно в изграждането на образа. Все пак технически той е също доста сложен, освен актьорската работа?

Наистина се оказа трудно, а аз се оказах издръжлива. Физически е сложно, особено като репетираш по 8 часа на ден. Но се оказа, че до този момент не е използвано такова средство у нас. В чужбина има дори такива класове, които специално обучават актьорите на подобен род техники. На мен ми се наложи да се самообуча. Откривах си възможностите. Беше смешно, а покрай работата с бънджито се изисква едно притъркване на обувките. Смених три чифта, четвъртият е също почти пред разпад. А всъщност символът на театър „Азарян“ са обувките. И ето, аз за това представление по време на репетициите скъсах няколко чифта. Дано да е на късмет.

Кога усещаш в живота, че можеш да полетиш?

Окрилих се от една прекрасна репетиция от този спектакъл, а на следващия ден много бързо се приземих. В театъра, особено по време на репетиции, нещата са много нестабилни. Усещането, че си намерил посоката, по която да тръгнеш, за да въздействаш на зрителите е окриляваща. Затова и работим.

Това е наистина важно, а как стои въпросът със заплащането при актьорите?

В театъра минава метър липсата на финансиране, а това си е доста важно. Много колеги не са си получавали изработените хонорари и заплати. Подобен факт е цинизъм. Абсурдно е, но явно нямаме чувство за общност да направим нещо заедно. Може би причината е, че сме много големи егоцентрици.

А и кой ще ви чуе, не сте полицаи. Ето, че библиотекарите и галеристите не ги чуха?

На системата не ѝ пука, ако затвори някой театър или не се играе дадено представление. Изкуството е след хляба. Важното е да се оцелее. Но никой не гледа духовното оцеляване. Закърнели сме. Аз също понякога усещам, че битът надделява, все пак живеем в материален свят, но трябва да има баланс.

Ти си известна и от „Господари на ефира“. Правиш репортажи като Пополина. Какво усещане ти остава след срещата с хората, с които се снимаш?

След снимки се чувствам превъзбудена и заредена. Процесът там е съвсем различен. С първия срещнат съм замислена, по-бавна и като се задвижи машината, виждаш хората, които ти влизат в тона и се настройват позитивно. Има много интересни, освободени личности и това зарежда. Българите притежават хумор, самоирония. Имам и любими персони които не ги слуша главата. Говорим си с тях на друг език. Те не се притесняват, аз – също. Явно имам повече маски от тях.

Получавала си и целувки...

Много. Само веднъж един пийнал човечец тръгна агресивно към мен, но го парирах с усмивка. Доброто спира лошото. В момента, покрай спектакъла съм загубила форма, но да не забравяме, че двете неща са съвсем различни.

Какво да чакаме от Пополина?

За Бъдни вечер ще има репортаж. Сега се монтира, но ще е сладурски. Казвам ти го под сурдинка. След Нова година ще решаваме какво да правим.

По празниците актьорът е зает. Ти успяваш ли да запазиш време за себе си?

Минах през период с много участия и детски представления. Доходоносно е, но ти бръмва главата. Отказах се. По празниците обичам Коледа – това е любимият ми празник, по-важен ми е от рождения ден. На Бъдни вечер ще съм с близки хора на уютно, топло място – у дома. С греяно винце, не обичам да пътувам в тези дни.

Разкажи за „Господарите...“ зад камера...

Случвало ми се е изведнъж да блокирам и спирам поне за 15 минути. Моите колеги – операторът и сценаристът, с които снимаме ме чакат, говорят ми глупости. Аз мълча. Не знам на какво се дължи. Не е лесно да общуваш с непознати и понякога се случва някой да те блокира рязко. Като чувствителен човек, се влияя от този факт. Но, това не е от веселата част.

Има много неща, които не излъчваме, защото например, човек си събува гащите и ни показва дупето си или има прекалено луди хора, които все пак е жалко да покажеш в тази им светлина. Аз правя много лапсуси – рекордьор съм по дубли, случвало се е да правя по 15 на едно изречение. Имаше репортаж за Хелоуин миналата година – една фраза я повтарях 30 пъти. Има го в автогафовете на предаването. Затрудни ме да обясня, че отивам на купон с Торбалан и Баба Яга. Казвах с Ян Бибиян и Торбалан или нещо подобно.

Все пак сте предаване за гафове, не може да не си ги уважавате?

О, да, даже се старая.

За личните бягства на Поли Христова, вижте в Tialoto.bg