Домакинствата с най-ниски доходи в Гърция са понесли значително по-тежка тежест от покачващите се цени в сравнение с най-богатите. Според проучване на Европейската комисия, кумулативната инфлация за най-бедните 20% от населението е била с близо 3,5 процентни пункта по-висока в периода между 2019 г. и септември 2026 г., пише гръцкото издание To Vima. Тази разлика подчертава неравномерното въздействие на инфлацията върху различните доходни групи в Гърция, където домакинствата с по-ниски доходи харчат по-голям дял от бюджета си за стоки от първа необходимост – като храна, наем и енергия за домакинството. Тези данни идват на фона на рязко повишение на прогнозата на Европейската комисия за инфлацията в Гърция през 2027 г. – от 2,4% на 3,2%, което подсказва, че тежестта от високите разходи за живот вероятно ще се запази.
Гърция е сред европейските икономики, в които поскъпването е засегнало особено тежко домакинствата с по-ниски доходи. В 22-те държави, включени в анализа на Комисията, разликата между най-бедните и най-богатите групи възлиза средно на 1,8 процентни пункта. В Гърция тази разлика е около 3,5 пункта – почти два пъти повече. В това сравнение страната заема около осмо място, нареждайки се след икономики като Естония (където разликата достига 8,2 процентни пункта) и Ирландия (7,3 пункта).
Ситуацията варира в различните части на Европа. В Германия например тенденцията е обратната: инфлацията за домакинствата с по-ниски доходи е с около 3,2 процентни пункта по-ниска, отколкото за най-богатата група. Данните показват как едни и същи международни ценови шокове могат да имат различно отражение върху покупателната способност – в зависимост от разходите за жилище, цените на енергията и моделите на потребление на домакинствата.
Храната и жилищните разходи заемат по-голям дял от бюджетите на по-бедните домакинства
Според анализа на Европейската комисия, най-бедните 20% от гръцките домакинства отделят средно 18,2% от потребителските си разходи за храна, 16,3% за наем и 7% за електроенергия, природен газ и други горива за бита. Сред най-богатите 20% от населението съответните дялове са значително по-ниски: 14,3% за храна, 2,1% за наем и 4,2% за енергия за домакинството. Общо тези три категории съставляват приблизително 41,5% от разходния бюджет на домакинствата с по-ниски доходи, в сравнение с 20,6% за най-богатата група. Данни от гръцкия статистически орган ELSTAT показват още по-голяма разлика, когато храната и жилищните разходи се разглеждат заедно. 20-те процента домакинства с най-ниски общи потребителски разходи отделят 54,4% от бюджетите си за тези две категории, докато при 20-те процента с най-високи разходи този дял е 34,5%.
Европейската комисия също така отчита промяна в начина, по който най-новата енергийна криза е засегнала различните групи по доходи.
През първите месеци на новия енергиен шок повишенията на цените бяха съсредоточени главно при горивата за транспорт – перо, което заема по-голям дял в разходите на по-заможните домакинства. Според анализа за Европа, горивата за транспорт представляват 6,3% от разходите на най-богатите 20%, в сравнение с 3,9% за най-бедните.
Първоначално това доведе до намаляване на разликата в инфлационното въздействие върху различните групи по доходи. Тъй като обаче по-високите енергийни разходи постепенно се пренасят върху цените на храните и сметките за комунални услуги, тенденцията може да се обърне, натоварвайки непропорционално домакинствата с по-ниски доходи.
Разликата, породена от инфлацията, продължи да нараства и след 2022 г.
Проучването на Европейската комисия (ЕК) показва, че задълбочаването на неравенството не се ограничава само до енергийната криза от 2022 г. Основната част от тази разлика възникна между средата на 2021 г. и края на 2022 г., когато цените на енергията и храните рязко се повишиха. Разликата между домакинствата с по-ниски и тези с по-високи доходи обаче продължи да расте и през последвалия период на забавяне на инфлацията – от началото на 2023 г. до февруари 2026 г.
Това разминаване отразява различната динамика на цените. Докато сметките за енергия на домакинствата намаляха, цените на хранителните продукти продължиха да растат, което засегна най-тежко онези, които харчат по-голяма част от доходите си за стоки от първа необходимост.
Същевременно, по-ниските цени на горивата за транспорт и по-слабата инфлация при услугите донесоха по-големи ползи за домакинствата с по-високи доходи. Данните за Европа като цяло подчертават натиска върху разходите за стоки и услуги от първа необходимост. В периода между 2019 г. и септември 2026 г. цените на хранителните продукти и разходите, свързани с жилището, са се повишили с приблизително 41% в целия Европейски съюз (ЕС), докато общият ценови индекс е нараснал с 31%.
Това обяснява защо спадът в годишния темп на инфлацията не компенсира настъпилото преди това намаление на покупателната способност. Дори когато цените растат по-бавно, домакинствата продължават да понасят тежестта на по-високите разходи за основни стоки и услуги.
Прогноза за по-висока инфлация в Гърция през 2027 г.
Европейската комисия повиши прогнозата си за инфлацията в Гърция през 2027 г. с 0,8 процентни пункта, като същевременно понижи очакванията за икономическия растеж до 1,5%. Тази ситуация създава допълнителен натиск върху заплатите, пенсиите и бюджетите на домакинствата.
За домакинствата, които вече са загубили значителна част от покупателната си способност вследствие на инфлацията, следващият период на повишаване на цените започва от още по-неблагоприятна позиция. Според проучването, тази разлика не се отразява напълно в общия темп на инфлацията.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Anthropic определи цена на IPO-то си от 83 долара на акция, над целевия диапазон
Dow Jones изтри над 500 пункта, Nvidia загуби инерция след силния отчет
Хегсет подписа военно споразумение с Венецуела при необявено посещение
Тръмп, Си и Путин: нов световен ред или дипломатически спектакъл?
Кадър на деня за 18 ноември
911 Turbo S Cabriolet – най-дискретната хиперкола и най-скъпото серийно Porsche
9 камъка талисмани за 2027 г. според датата на раждане
Рецепта за рагу с кайма, наденица и фенел с прясна паста
Топ 10 на сериалите, които препоръчват да гледаме през празничния декември
Диабетът през зимата: Рисковете за здравето, които не бива да подценяваме
Хапче, подобно на виаграта, може да забави развитието на Алцхаймер
Спортът по телевизията днес, 19 ноември
Реал не успя да се измъкне от баскетболния ад на Истанбул
Арсенал е готов да продаде Мартин Субименди за 70 млн. евро, Челси следи ситуацията
Венсан Компани се завръща начело на Байерн след припадък и операция
Тежък удар за ЦСКА: Гиздол загуби ключов играч
Михайло Мудрик обвини Украйна за допинг скандала: Похарчих милиони за адвокати
Нумерологична прогноза за 19 ноември
Кекс с канела и масло – топи се в устата
12-те зодиакални знака и техните значения: Пътеводител в астрологията
Поверия за 21 ноември – Ден на семейството
Дневен хороскоп за 19 ноември, четвъртък
Яхния с леща и чоризо по испанска рецепта
БЛС: Разпределението на средствата в проектобюджета на НЗОК крие рискове за здравната система
Как се променя имунната система през зимата?
Каква са видовете фимоза? Кога тя е проблем?
Нова кампания учи как да използваме антибиотиците разумно
Могат ли тренировките да компенсират часове седене?
Здравната каса ще разполага с над 5,68 млрд. евро през 2027 г.
Откриха изложбата "Варна – град с дух и история край морето" в посолсвото в Румъния
Американски патрулен самолет излетя тази вечер от Варна с мисия в Черно море
Жители на район „Аспарухово“ излязоха на протест, ще сезират министерства
Филип Ангелов спечели конкурса за пианисти „Мила Михайлова“ във Варна
Варненски футболист стана баща
Слагат още 200 камери да следят трафика по пътищата