Лора и нейните шест красиви тела

Лора Кънингам е най-любезната жена на света. Или поне в родните си географски ширини. Тя дойде в България по повод поставянето на пиесата й "Красиви тела" в театър "Сълза и смях". И направи всичко, което поискаха от нея. Дори с риск за злоупотреби.

Сред интервюта, денонощна работа по статия за Ню Йорк Таймс, лекция в НАТФИЗ и сто други ангажимента, тя намери време и ни обърна внимание.

Лора сподели с нас любовта си към Източна Европа, старинния лен, жените и писането. И към куп други неща.

Колко пъти е поставяна пиесата "Красиви тела" на сцена? Вие ходите на повечето си постановки - следите ли броя им?

Ами, не помня колко пъти, защото пиесата вече обикаля света. Само в Русия е била в 25 града, освен това - в Англия, Холандия, Финландия и Нова Зеландия, Австралия. Естествено, това ме прави много щастлива. Всъщност, не ходя съвсем навсякъде. Но по никакъв начин не можах да устоя да дойда в България. Много бях любопитна да видя София. Много ме интересува Източна Европа. Затова и посетих много от премиерите в Русия.

Коя от постановките ви направи най-голямо впечатление? Като режисьорско решение, публика, актьорска игра?

Нямам търпение да гледам постановката тук, защото имам усещането, че ще е много добра - и може би ще стане любимата ми. Но мисля, че най-голямото впечатление засега е от преди няколко месеца - от Русия. Там видях 4 премиери, от които най-интересната - в Беслан, Владикавказ.

Беше невероятно преживяване, защото мястото е много тъжно, хората са страдали толкова много, но въпреки това те бяха много нежни, бяха направили много сериозна и много красива постановка по пиесата.

Хареса ми и постановката в Петербург - беше прекрасна и чувствена.

Понякога хората искат на всяка цена да употребят името "красиви тела" с комерсиална цел. Но то е казано по-скоро в душевен план, не е сексуално насочено. Продуцентите искат пиесата да е по-секси, за да е по-печеливша. Тези продукции, макар че са много успешни, не ми доставят никакво удоволствие.

Защото пиесата е от жена за жените и към тях би трябвало да се отнасят с уважение, а не да бъдат експлотирани и женствеността им - преекспонирана. Тези постановки може и да са добри, защото актрисите са добри, но не ми харесва опаковката на цялата история.

А публиката? Реагира ли различно в различните страни?

Да - определено. Това зависи и от размера на залата, в която се играе. Този театър (Сълза и смях – бел. авт.) е с перфектния размер - винаги предпочитам по-малко места - около 400-500. Понякога, когато се играе пред 1400 места, се губи интимността на усещането. Пиесата е женско парти, което е в една стая и трябва да е задушевно - публиката трябва да се почувства поканена на това парти, да е съпричастна.

Една от актрисите (Искра Ангелова) е превела пиесата. Знаехте ли за това?

Да, аз вече се срещнах с Искра и мисля че тя е прекрасна жена. Нямам търпение да видя как играе, защото е много интелигентна. Дори знам, че освен това е чела романа и е сложила някои части от него в своята драматизация. Интересно ми е да видя този нов вариант.

Вие работите и като журналист. Дори току що - в хотела - сте завършила статия за Ню Йорк Таймс. За какво е статията?

Ами, по принцип там пиша лични есета. Темите са различни, но са главно  автобиографични преживявания, които по-късно ще издам като книга. Тя ще се нарича "Sleeping Arrangements" - като едноименната ми пиеса. Така се получи и с пиесата "Красиви тела", която се превърна по-късно в роман.

Значи ли това, че в биографията ви ще присъстват и преживявания от България?

О, със сигурност ще пиша за престоя си тук, защото всички вкъщи бяха възхитени, че ще идвам в България. Това не е обикновена дестинация - екзотична е. Разбрах че България е очарователно място между Изтока и Запада и културата е посветена на изкуството, а не на бизнеса. И съм сигурна, че хората от Ню Йорк биха искали да чуят за София и България.

Колко мислите да останете тук?

Ами престоят ми е около 6 дни, което е по-дълга визита от обичайните, които правя. Вече видях 2 представления ("Дон Жуан" в Народния и "Още веднъж отзад" в Сатиричния театър – бел. авт.), предстои да гледам двете премиери на "Красиви тела" и да чета лекция на младите драматурзи в НАТФИЗ.

Много от героите в пиесите ви имат реални прототипи. Кое е вдъхновението ви - хората, или ситуацията и случката?

Моите образи са реалистични, защото вдъхновението за тях са моите приятели. Но трябва да отбележа, че вдъхновението и художественият образ не са толкова идентични. Не съм "преписала" и "плеснала" на сцената своите приятели и живот. На сцената е това, което съм научила за живота, това съм аз, част от майка ми, когато е била млада. Всички герои са базирани на късче истина и реалност.

Много от пиесите ви са вдъхновени от историите, с които сте се сблъскали като журналист. Реалността винаги ли е такава голяма част от написаното от вас?

Да, мисля че тази реалност, с която се сблъсквам, прави работата ми различна. Аз съм журналист, драматург и романист. И много ми е приятно да пътувам, да изследвам живота и да виждам различните му лица.

Например, последно се потопих в американския ъндърграунд - подземен свят, който се подготвя за апокалипсис. Направих статия за Ню Йорк Таймс, наречена "Бизнесът Армагедон" - как тези хора живеят понякога в лукс под земята.

Когато се сблъсках с всичко това, си помислих, че това е невероятна ситуация за пиеса - никой дотогава не беше писал пиеса за тези хора. Така написах "Bang" и тя имаше огромен успех в Чикаго и в други американски градове, в големите театри. Така че много се забавлявам да се прехвърлям непрекъснато от реалността към фантазията и обратно. Все пак наистина съм вложила много истории и в двете си книги, и в моите пиеси.

Репликите и диалозите в пиесите ви са много реалистични и земни. Случва ли се нарочно да шпионирате и подслушвате хората, за да го постигнете или всичко е въпрос на жизнен опит?

Ами, методът е комбиниран. Слушам хората много внимателно, но също така си измислям. Базата на всичко е преценката кое е истинно в личността и кое - не. Интересуват ме тайните, емоциите. Понякога може да не са изказани на глас, но ако аз мога да изследвам какво е вътре в човека, мога всичко да накарам да звучи правдоподобно в пиесата.

Кой е любимият ви американски драматург?

Тенеси Уилямс. Няма никой над него, нали?

Хоби?

Ами всъщност - да. Обичам старинен лен и обичам да го реставрирам. Обичам да реставрирам платове - да ги поправям и да премахвам петната по тях. Може би това е израз на любовта ми към миналото и качеството на старинното, но и на ролята им в съвременния, модерен свят.

Къде релаксирате?

Вкъщи, с моите 2 дъщери. Аз имам 2 прекрасни деца - на по 14 и 16 години. Обичам просто да сме заедно и да готвим, или да се разхождаме, да ходим на театър.

Какъв би бил саундтракът към пиесата ви?

Аз предпочитам джаз, класика. Не харесвам шумния рап и рок. Знам, че в Източна Европа много се харесват, но не са за мен. Мисля че тази пиеса изисква настроението на Ню Йорк - музиката на малките часове - която според мен е нежна и лека музика.

Какво четете напоследък?

Много източноевропейски писатели. Също - доста класическа литература. Истината е, че пиша много, единствен родител съм и нямам много време за четене. Тъжно, но факт.