У-лицата: Да срещнеш Дядо Коледа

 Дядо Коледа. Снимка: Личен архив

1 / 2

Детството

Димитър Тодоров е от онова поколение, чиито родители не са празнували Бъдни вечер и Коледа, но пък с какво нетърпение е чакал Нова година и Дядо Мраз. Запечатали са му се няколко моменти. Единият е бил, когато белобрадият старец дошъл с такси. Разочорованието от липса на елени е било заместено от очарованието на подаръка – метално камионче. Другият спомен е по време на осмата му годишнина, когато Дядо Мраз вече е започнал да си заминава от неговата глава. Все пак на вратата се почукало и влязъл белобрадият старец със същата бемка като на бате Данчо – братовчед му. Но най-тъжният спомен с Дядо Мраз бил в детската градина, където най-дебелата лелка била облечена в червената мантия, а незнайно защо й слагали и дебел черен молив под очите. Изглеждала като спортист на американски футбол, а на снимката още си стои нелепо в средата на цялата група.

Да срещнеш Дядо Коледа

В днешно време Димитър Тодоров е куклен актьор. Винаги е искал да бъде именно такъв. Може да не го познаем в костюм на Дядо Коледа, но той е убеден, че Коледата се случва, заради хората, които харесват празника. Подаръкът няма значение, а отношението към някого. Именно такава е и идеята на най-новата постановка на Столичен куклен театър - "Малката кибритопродавачка" по Ханс Кристиан Андерсен. "Всички знаем какъв е края. Не сме го променили, не следваме "Дисни" вълната, но финалът ни е красив", уточнява той.

Все пак Дядо Коледа е комерс от създаването си, продукт е на Кока Кола. Децата очакват да го видят, за да получат нещо от него. Важното е, когато някой облече този костюм, да не се подават дънки и кецове под червената мантия. Актьорите, които се превръщат в добрия старец, винаги са стриктни и към облеклото си. Такъв е и Димитър. Има костюм и обича да влиза в него, въпреки че  е бая тежичък - с доста подплънки, за да бъде преобразяването точно. Тази година изпитанието и в личен план ще е голямо, тъй като децата  на кукления актьор вече са пораснали, но и той все още знае как да им съхрани магията. Преобразяването му е стриктно до най-малката подробност. Взел си е дори лещи, защото единственото, което може да го издаде са очите. Като че ли самият той не е забравил напълно какво е да си дете, защото продължава да вярва в Дядо Коледа.

"Убеден съм, че има човек, който се намира някъде в Лапландия, живее в къща с  много джуджета, неспиращи да правят играчки. Той не може да обиколи целия свят, затова си има помощници като мен. Съществува и дядо Мраз в Русия. Писал съм му писмо и съм получавал картичка с печат. Тези хора са реални Децата ми също вярват в това", разказва актьорът сигурен, че не би развалил магията на празника, именно защото усеща силата на надеждата. Не използва  и хитринки към децата си, за да ги плаши, че ако не слушат няма да получат подаръци, но им напомня, че Дядо Коледа гледа, а това си е самата истина, защото той е постоянно с тях.

Понякога Димитър Тодоров е Дядо Коледа и за други деца. Винаги отива подготвен. Знае какво харесва детето, носи изпратеното писмо до него ( със съдействието на родителите) и задължително помни името му. "Не можеш да си представиш какво се случва с лицата на малките, когато ме видят на вратата, произнасяйки името им и носейки писмото, писано от тях по-рано. За момент са сигурни, че аз съм истинският. По-късно може да се породи у тях съмнение, но не и в този миг", споделя той.

Димитър има и дълга кариера като добрия старец. За първи път влиза в костюма му преди 14 години в Софияленд. За това време е видял, че е важно децата да получават играчките, които предварително са си пожелали, тъй като иначе идват неудобните въпроси и колебанието наистина ли това е Дядо Коледа, за който няма невъзможни неща.

Коледата за актьора в България

Към края на годината Димитър Тодоров не си прави равносметки, а сметки. Наистина единственият път, когато си е мислил да напусне страната е било, когато се е чувствал финансово нестабилен.

"Театърът ни е общински, като градския транспорт, но актьорът взима по-ниска заплата от шофьорите", обяснява той и допълва, че на фестивалите, които е посещавал в чужбина си е говорил с доста негови колеги от различни страни, които взимат десетократно повече от него. Дори в съседна Македония актьорската заплата е четири пъти по-висока от българската.

И това, ако не е доказателство, че обича работата си. Не би я зарязал. Направил го е преди време в друг театър, защото се е усетил, че на въпроса: "Къде отиваш?", е отговорил: "На работа".

"Стана ми ясно, че това не е моето място. Докато тук, осъзнавам, че професията ни е прекрасна, представленията са правени с много любов", споделя Митко. В този театър намира вдъхновението, което както обяснява Карлсон на Дребосъчето е в главата на художника: "Казва му "пльок" и започва да рисува".