У-лицата: За бежанците, които виждаме, но не познаваме

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Мила Банчева

Не е убедена, че изкуството прави хората по-добри, но именно театърът я провокира да се обърне към онези – невидимите хора. Или всъщност твърде видими, но напълно непознати – бежанците. Мила Банчева е актриса. От десетина години играе на сцената на Театър София. Освен  театърът често я провокира и нейният 5-годишен син, който е любопитен и тепърва преоткрива света. Обяснява му го – по детски простичък и същевременно не на крайностите - „бял или черен“. Според нея светът е цветен, най-вече, защото всеки е прав за себе си и всяка гледна точка е от значение.

За бежанците, които виждаме, но не познаваме

Така и Мила е убедена, че твърде се говори за бежанците, но всъщност нищо не се знае за тях. Познаваме ги от екрана на телевизора ни, от радиото, от някой вестник, но срещали ли сме ги. Чували ли сме лично техните истории.

Именно това непознаване на проблема, води до страха и паниката, която е обхванала не малка част от обществото. „Когато нещо е непознато, то изглежда страшно“, разказва Мила - „Има хора, които спекулират с този страх и манипулират обществото умело“, обяснява тя и допълва, че човешкото трябва да се разграничава от политическите игри.

Иначе, интересът й към бежанците се поражда случайно. Покрай сцената. Макар да е свикнала да участва в класически пиеси, Мила Банчева е поканена да играе в германски проект, проследяващ хората, които мигрират от едно място на друго по някакви причини. Режисьорката е била германка и затова с екипа се съсредоточават около немци, живеещи у  нас и българи, избрали Германия за свой дом.

Но докато се стигне до този заключителен резултат, търсенията на артистите е бил по-широк и е обхващал и останалите чужденци. Така тя се запознава със сирийци, обитаващи общежитията в Овча Купел и Военна Рампа. Взима им интервюта. И въпреки че в спектакъла тази тема отпада, нейният интерес към тези хора се засилва.

Мила решава да се запише като доброволец и започва да работи с децата им. Помага й и факта, че е завършила курс „Монтесори“, където успява чрез игра да учи хлапетата на български език. В един момент се оказва, че няма достатъчно деца тук и започва да учи възрастните. Запознава се с много жени. Опознава съдбата им, сближава се с тях. „Те са като всички нас“ - разказва Мила – спасяват семействата, децата си.“

Така Мила успява да чуе истинските им истории, а те са трудни. Една от жените разказва как са си живели чудесно, до момента, в който не пада бомба в хола й. Естественото решение след подобен „удар“ е цялото семейство да си вземе нещата и да хукне да се спасява.  Тази жена вече не е у нас. Заминала е за Германия с децата си, където я е чакал нейния съпруг и брат. „Много подобни истории може да чуеш, ако се намираш там“, разказва актрисата. Споделяла ги е и със сина си, който макар и малък, вече знае какво означава война, да нямаш играчки, да се страхуваш за живота си.

И някак естествено идва и следващото участие на Мила Банчева в постановката на Неда Соколовска „Мир вам“. Излиза на сцената със сириец, учил изкуство в родината си. Този театър е документален – вербатим. В него се описват реални истории на реални хора, защото като че ли животът въздейства най-силно, без да е ненужно „обличан“ в нови драматургии, разкрасяван с клишета.

За имигрантството

Мила успява да излезе и извън страната – да види какво е да си имигрант. За малко. Покрай участието й в театрален уъркшоп в Ню Йорк. Пребивава за повече от месец с още 60-ина актьори от различни краища на света, следвайки  "гледни точки" (view point) на Ан Богарт и по метода за актьорски тренинг на японския режисьор Тадаши Сузуки. Именно с него ще има възможност да работи през август, когато заминава  за Япония. Убедена е, че отново ще е много заета, както в САЩ, когато са работили от сутрин до вечер в курортно градче, намиращо се на 200 км от Ню Йорк.

Успява да иде и до големия град естествено, където се впечатлява от мащаба му. И все пак усеща европейския дух, носещ се из въздуха и хората, които го обитават. Осъзнава колко сериозна е конкуренцията там. Повечето актьори, освен че участват в различни проекти, работят в най-различни сфери – от сервитьор до пикола. Непрекъснато пишат проекти, кандидатстват за всеки поотделно, създават интернет страници за дарения.

Изобщо съществуването им е трудно, далеч от представата да си холивудска звезда. Нямат щат в театрите.  А Мила Банчева усеща още повече колко е трудно да си далеч от близките си, от страната си.

Затова и е сигурна, че иска да живее в България. Вярва, че и у нас започват да се случват интересни неща, макар и с по-бавни темпове. Може да я видим в постановките на театър София – „Тирамису”, „Нощта на 16-и януари”, както и „Роня – дъщерята на разбойника”.

А ето и нейното най-ново предизвикателство: поверяват й тя да бъде новата Ана Каренина. Постановката, режисирана от Николай Поляков ще е част от новия репертоар на Театър „София“.