Танцът като общуване

Оттук нататък всичко беше излишно. Затова, след като порядъчно закъснях, с голямо удоволствие ги поразпитах часове преди да танцуват за първи път България и да отлетят. Оказа се, че невероятното шоу на Оскарите е само върхът на айсберга. А, и че Отис Куук и Дженифър Макавинта освен че имат странни имена са чудесни и мили. Ето какво си говорихме...

Какво ще представите на българската публика?

Отис: Дуетът, който правим тук, е за връзките и отношенията. Става дума за привличане и отблъскване, за приближаване и отдалечаване. Борба и нежност. Сантиментално е, играе се в кръг от светлина. И малко тъжно.

Кой прави хореографията?

Отис: Процесът е съвместен. Ние създаваме движенията и после режисьорите и хореографите им придават форма и темпо.

Фигурите на Оскарите бяха супер впечатляващи. Колко време отнема да се направи нещо такова?

Отис: Процесът е различен – в зависимост от това, което правим. Ако правим дует, ни трябват 2 седмици за 10 или 15 минутен дует. А за Оскарите отне само няколко часа.

Коя е най-сложната фигура?

Отис: Сенките са нов процес. Но обикновено колкото повече хора са включени, толкова по-трудно е. И когато се движим, и трябва да се движим заедно, е още по-трудно. Но в сенките е по-важно да направиш магията, да заблудиш публиката.

Дженифър: Все пак мисля, че най-трудно беше да създадем пистолета на “От другата страна”.

Спомена, че сенките са нов процес. Какво правихте преди това?

Отис: Ние сме танцова компания. И преди това сме имали много и различни проекти – предимно в театрите.

Дженифър: Да, това, което правим извън сенките, е модерен танц.

Отис: Всъщност, става дума за танцов театър. Ние създаваме форми, но и разказваме история посредством телата си.

В модерния танц има толкова стилове, колкото и хореографи. Какво ви вълнува, какво търсите в своите модерни танци?

Дженифър: Моят любим аспект от модерния танц е процесът на партниране с другия. Да си способен да изкажеш идеята и да я обясниш на другите. После те те разбират и работите заедно, творите. Това е безкраен процес, който не е задължително да е твоя идея, но той е в развитие, движи се, върви напред, благодарение на всички. Ставаш по-отворен, порастваш като човек и се развиваш. И вече не си така самотен.

Отис: Аз също мисля, че хубавото е във връзката с хората. Но с публиката. Прекрасно е когато тези, които те гледат, забравят, че гледат танци и просто започнат да го преживяват – смеят се или мълчат. Докато хората са въвлечени в това, което им показваме и им е поднесено предизвикателство, и забравят времето – тогава съм искрено щастлив.

Колко време на ден репетирате?

Отис: Когато сме си в къщи си е работа от 9 до 5. А когато сме на турне, репетираме малко по-малко.

Дженифър: Ако всички си знаем какво танцуваме, ни отнема около 2 часа преди шоуто.

Имате ли хобита?

Дженифър: Аз обичам да правя йога. Да си карам колелото в Париж, където живея. А, имам и ново хоби – градинарството. Имам си много кактуси.

Не е ли трудно да се отглеждат кактуси в Париж?

Дженифър: Ами не. Даже е лесно. Е, не е слънчево, но пак става.

Отис: Обичам да гъделичкам хората. Сериозно – например 6-годишния ми син. Да измислям движения за собствената си компания, да измислям някакви движения... И да се катеря по дърветата. Правя паркур по дърветата

Не е ли опасно за танцьор?

Отис: Да си танцьор е опасно. Всичко е опасно. Да се разхождаш по улиците е по-опасно.

Как се чувствате около шоуто тази вечер?

Отис: Супер, усещам, че ще е много приятно.

Дженифър: И аз така мисля. Откакто сме тук хората се държат прекрасно, така че... ще бъде супер!