У-лицата с Габриел Стоянов: В търсене на съвършенството в танца

"Танцът е начин да се постигне красота, да притежава всеки мускул и да го насочи към щастието.", казва френският балетист и хореограф Морис Бежар, а своят начин да покаже съвършенството на танца представя и Габриел Стоянов – първият българин, успял да следва в най-престижната балетна академия "Агрипина Ваганова" в Санкт Петербург. Зад успеха и постигнатите резултати се крият много труд, усилия, лишения, които обаче са балансирани от неговата отдаденост и любов към професията. Габриел следва в академията, за която мечтае от дете и има възможността да се докосне до педагозите, за които само е чел или гледал интервюта.

"В момента черпя информация от изворите на балетното изкуство, от хората посветени на една обща цел – няма такова неописуемо чувство.", разказва балетистът пред Dnes.bg и допълва, че е благодарен на своя научен ръководител – доктор по културологични науки, професор, ръководител на катедрата по следдипломна квалификация Ирина Игоревна Ирхен за дадения шанс.

Кога усетихте, че балетът ще стане ваше призвание?

Най-вероятно този момент дойде при приемането ми в Националното училище за танцово изкуство в София. Тогава осъзнах, че сега започва една огромна подготовка за сцената, за живота дори и също така за създаването не само на професионалисти, но и на личности. Прекрасни години, изпълнени с много танц, изградили в мен невероятна дисциплина и отговорност към професията.

За да влезете в това училище, означава, че началото е започнало от още по-рано.

Занимавам се с танци от 5-годишна възраст и винаги съм обичал да танцувам. Майка ми, виждайки желанието ми и любовта ми към танца, ме даде в подготвителната група в ансамбъл "Росна Китка". Двамата ми родители малко или много по някакъв начин определиха съдбата ми, за което и до ден днешен съм благодарен. Винаги казваха, че веднъж като съм се хванал на хорото, ще го играя до края.

Тренирах много, особено когато разбрах, че балетът ще е моето призвание. Учех в Националното училище за танцово изкуство, в същото време ходех след училище на допълнителни класове с акад. Красимира Колдамова. Започвах деня си в 7.30 и го приключвах в 20.30.

След подготовката идва и появата пред публика. За какво мислите преди да излезете на сцена?

Обикновено мисля за това какъв е характера ми, какво се изисква да пресъздам на сцената, пожелавам си успех и танцът започва.

Как се променя  балетното изкуство, какви са най-новите форми и търсени в съвременния танц?

Класиката е здраве за тялото, здраве за душата и е задължителна в работата ни. Тя трябва да заема определена част от живота ни, дори в рамките на всекидневието ни. Разбира се, чудесно е, когато има и двете, необходимо е да се съчетаят модерна хореография и класика в непрестанно развиващия се свят. Мога да намеря интерес към произведения на съвременната хореография, да науча как работи тялото ми, да опитам някои нови стилове, да изживея нови емоции. Но самият смисъл, за който работя, се крие в сюжетните балети, защото само там мога да намеря възможността да живея това, което не мога да изживея в обикновения си живот. Да почувствам нови емоции, да разбера как мисли този или онзи герой, да обясня неговите стъпки, действия.

Според мен все още има надежда за бъдещето на балета. Балетът отново се възражда. След като е бил подложен на толкова голям натиск и несигурност поради промените, изглежда, че разцъфтява отново. Прегръщайки своята история, но приветствайки нови идеи. Балетът се е променил през годините и без съмнение ще продължи да се променя. Новите творби винаги са изложени на риск, но има нова енергия и исторически привличания, с които хореографите експериментират в момента. Как светът на балета се променя в бъдеще, е в нашите ръце. Ние имаме силата да поддържаме балетното изкуство живо. Балетните изпълнители ще продължават да изразяват своите движения и мимики, за да помогнат в разказването на историята. Да не говорим, че Москва и Санкт Петербург винаги ще бъдат важни зъбни колела в балетната машина.

Един от най-силните филми, които показват сложния живот на хората, занимаващи се с балет е "Черният лебед"  на Дарън Аронофски. Главната роля е поверена на Натали Портман. Гледали ли сте този филм и ако да - какви емоции провокира той във вас?

Черният лебед метафорично представя отрицателното "друго". Злият близнак. По-тъмна природа. По-опасни емоции. Можете да уловите сериозната конотация, енергия и смисъл с по-мистериозния, Черен лебед. Това е дълъг път, за да се установи, че «Черният лебед» не е просто филм, в който едно момиче полудява и е просто балерина. Това е Аронофски, който изследва и представя натискане, с което се сблъскват балерини в индустрията, което има много от тях. Но не е ли това едно най-желаните роли в балетния репертоар?

В известния смисъл на смисъла, който Аронофски прави със заглавието, е, че в света на професионалния балет на тези артисти не е позволено да се правят просто балерини ... те са въведени, за да се добавят перфектни черни лебеди. Историята е история на мнозина.

За една балерина "Лебедово езеро" е много сложен, да не кажа най - сложният спектакъл - технически, драматично и емоционално. Толкова различни образи, контрасти, много чувства… абсолютно гениален. Балерините се подготвят през целия си живот за нещо подобно. Наистина се надявам, че хората знаят, че не отнема само една година, за да се стане балерина. Още повече да се изтанцува една от най-комплексните балетни роли.

Коя е мярката за съвършенство за вас?

Като цяло смятам, че в балетния свят няма как да се постигне съвършенство – това е работа върху себе си през целия живот – и физически, и не само. Винаги трябва да се развиваме, трябва да има една добра основа, върху която да се гради. Но пък светът се развива в наше време, с годините балетният свят се развива много – не мисля, че може да се постигне съвършенство. По-скоро е непрестанна работа в стремеж към този връх.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.