Има нещо гнило в този век на надеждата

"Хамлетмашината" в Армията е един от най-интересните театрални проекти тази година.

Той е копродукция на TART Produktion, TNL (Theatre National Du Luxembourg) и Театър "Рампа" Щутгарт.

Събира български композитор (Стефан Вълдобрев) с немски режисьор (Бернхард Ойстершулте), български и германски драматурзи (Андреас Вагнер и Боян Папазов) и интернационален актьорски състав (Никел Бюзенберг, Йохана Нидермюлер, Снежина Петрова, Георги Новаков, Екатерина Стоянова, Стефан Вълдобрев и Леонид Йовчев).

Постановката се игра премиерно няколко пъти в театъра на Армията, а през януари следва турне в Германия.

Основа на "Хамлетмашината" е цитатът по Хайнер Мюлер "Има нещо гнило в този век на надеждата".

Вижте откъс от постановката:

Спектакълът свързва Шекспировия „Хамлет“, времето на Мюлер и сегашното българско и немско настояще.

По-точно виждаме най-новата история, края на комунистическата епоха, началото на новата капиталистическа мечта през дилемите на Хамлет.

Шекспировият герой е въплъщение на всички разколебани деца на Прехода, които горчиво констатират: "Аз бях Хамлет", и пишат своята история чрез възможните тълкувания на най-известния драматургичен герой.

Те са всички завърнали се в родината си емигранти, които виждат как Майката е загърбила стария крал и се е отдала на нов. Те са и хората, които тръгват от дома си към други страни, а при завръщането си са повторно отчуждени.

"Има нещо гнило в този век на надеждата" и така разрушената диктатура става основа за новата такава – също разочароваща и потискаща.

Постановката се гаври със символите на социализма, сравнявайки Ленин с Джони Деп и оставяйки персонажите да тренират за преден бицепс с бюста на Вожда.

Но тя е и разобличение на капитализма и консуматорството, които биха изсмъркали прахта на големите.

Всичко това се случва чрез архетипните образи на артиста, момичето, курвата, сина, неузнаваемата майка...

Актьорите търсят себе си в контекста, като в конкретните си задачи влагат собствения си смисъл.

Ако за Стефан Вълдобрев това означава нервно свирене на пиано, за Снежина – очарователните задъхани и истерични монолози, за Екатерина Стоянова – степ в ритъма на „Има нещо гнило в този век на надеждата", а за Георги Новаков – безброй превъплъщения в „неговото шоу“, то за всеки в публиката има поне по още няколко варианта.

Така към края зрителят сам е бил Хамлет, видял се е в историята на другите, забавлявал се е искрено и е отнесъл темите за размисъл към къщи.

Което, поне за мен, е напълно достатъчно, за да определя преживяването като вълнуващо и смислено.