Ъндърграунд

Често се оплакваме, че нищо различно не се случва под прожекторите, но истината е, че от време на време между големите традиционни заглавия се промъкват алтернативни, провокативни и иновативни проекти, които предлагат нещо съвсем ново за българската сцена.

Подобно нещо се случи тази седмица с премиерата на „Блус под земята”.

Постановката е първи по рода си експеримент за България, а най-вероятно и за Европа. Тя съчетава киното и театъра в единство на време, място и действие.

Това се случва по следния начин: мултимедиен проектор прожектира видео върху голям екран и създава илюзията за холограма.

Образите са в реален мащаб. Te са пътници в метро – слизат, пътуват и се качват. Сред тях обаче има живо присъствие – актьор, който първоначално съвпада с образа си, а след това, като вътрешен глас започва да общува с всеки от останалите.

Виж откъс от постановката тук.

Текстът е на Петер Хандке, когото познаваме предимно като сценарист на филмите на Вендерс („Криле на желанието“), но който е един от най-влиятелните и провокативни гласове в съвременната европейска литература.

В продължение на точно 75 минути (непрекъснат и немонтиран кадър от мултимедията) основният персонаж осъжда спътниците си и един по един, и като общество. Всеки от тях символизира основна социална роля (пастор, военен, домакиня, влюбен...) и си получава заслуженото от единствения, който, изглежда, се мисли за най-добър.

Наречен неслучайно Дивия мъж, той е арогантен, импулсивен и жесток, а монологът му коментира както връзката индивид-общество, така и ценностите в съвременния свят от позицията на антиглобализма.

И макар че темпото върви малко равно и много текстуално, решенията и визуалната среда не те оставя да се разсееш, нито ще ти доскучае.

Самата пиеса пък е част от концептуалните усилия на режисьора Веселин Димов да постави у нас писатели, към които никой друг не посяга – това е вторият му реализиран текст на Хандке (след „Обругаване на публиката“), а миналата година прави първата у нас постановка по Йелинек.

В главната роля е Александър Митрев, когото познаваме именно от Обругаването, както и от ролите в постановките на Андрей Баташов („Ритъм“, „360º“).

Препоръчвам постановката за всички зажаднели за нещо ново, нетипично и комуникативно, което няма да ви разтовари, но няма и да ви натовари. Най-много да ви провокира да помислите накъде пътуваме.

Повече инфо за представлението можете да видите в неговия блог ето тук.

"Блус под земята" е в Софийска градска художествена галерия (Гурко 1) на 6 и 7-ми ноември (четвъртък и петък) от 19,00 часа.

Ето и трейлъра: