Поредицата наистина е уникална

Раймонд Вагейнщайн е издателят на най-голямата филмова поредица у нас – „Амаркорд”.

Първата книга „Логиката на образите” излиза през 2002, неин автор е Вим Вендeрс. До момента заглавията са 28, като трима от авторите са били специални гости на София Филм Фест.

Тази година по едно и също време в София са двама от имената от поредицата – Клаудия Кардинале и Фолкер Шльондорф.

Какво е вашето отношение към една от най-успешните ви поредици - „Амаркорд”?

Не е преувеличено да кажа, че поредицата наистина е уникална. Няма друга такава в българското книгоиздаване. Тя изцяло е съставена от автобиографии на големи кинодейци, режисьори и актьори. Кръстена е не случайно на филма на Фелини, тъй като неговия местен диалект това означава „спомням си”. От една страна, книгите разкриват личния живот на кинодейците, а от друга – техния творчески път и филми. Могат да се четат от най-широка публика поради достъпността на езика, но съща така и от специалисти – в областта на театъра и киното, за да научат как се създават филми.

Полезно е също, че и всяка книга съдържа подробна филмография на твореца и индекс за всички упоменати фигури. До момента книгите от поредицата са 28, приблизително около 4 на година. Още от първата година на поредицата тя бе отличена като най-добър издателски проект с голямата награда на Асоциацията на българските книгоиздатели „Бронзов лъв”.

Във връзка с разговора ни около София Филм Фест 2011 има особено важно съвпадение. Вчера в София по случай международния фестивал бяха двама от авторите от поредицата – Клаудия Кардинале, с книгата си „Моите звезди” (там тя описва своя живот и филмовите си кумири), и Фолкер Шльондорф, с автобиографичната си книга „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми”. Тя излезе буквално преди два дни и той я представи на 11 март в кино Люмиер.

Между другото книгата на Клаудия Кардинале не е нова, но тъй като тиражът беше изчерпан, я преиздадохме отново. Интересът е сравнително голям. Културната публика е вярна на поредицата. А Шлондьорф е носител на „Златна палма” и е от голямата тройка на немското кино заедно с Вендерс и Фасбиндер.

Разкажете ни малко повече за нея.

Изданието е изключително интересно, тъй като неговият живот прилича на филм. От младостта му във Франция, където дълги години е асистент на режисьорите от френската нова вълна, минава през Германия, създава най-интересните си филми, минава и през Холивуд. Връща се отново в Европа, работейки като мениджър на бившата студия на ГДР – ДЕФА, там именно създава своите шедьоври като „Тенекиеният барабан” и „Една любов на Суан”.

Специфично за поредицата е, че не само хората са различни, но и жанровете, в които се представят.

Да, така е, и точно това е интересното. Има много хубави интервюта като това на Ал Пачино. Но според мен най-интересни са авторски написаните автобиографии. В тях широката публика научава много неизвестни неща. Мисля, че това ги прави особено ценни.