Орхан Памук за арабския свят и българското сирене

Тези дни сред четящите книги у нас витае една приятно приповдигната атмосфера.

За първи път в София беше Нобеловият лауреат Орхан Памук. За първи път в София, но не и в България, защото писателят сподели, че през далечната 1994-та е посещавал Варна.

Само че по това време още нито една негова книга не е преведена на български и едва ли тълпата от негови почитатели е била така многобройна, както при срещата му в Софийския университет.

Орхан Памук е познат у нас от романите „Джевдет Бей и неговите синове” (1982) „Бялата крепост” (1985), „Черна книга” (1990), „Нов живот” (1995), ”Името ми е Червен” (1998), „Сняг” (2002), „Музей на невинността” (2008) и мемоарите „Истанбул” (2007), всички издадени у нас от издателство „Еднорог” след 2000 година.

Тези дни по книжарниците се появи и „Други цветове”, в която писателят застава открито пред своя читател, представяйки в поредица есета и размисли своите възгледи за литературата, за заобикалящия ни свят, за политическите реалии и за държавата на духа.

Аулата на Алма матер се оказа тясна, за да побере всички желаещи да присъстват на разговора с писателя. Орхан Памук е у нас по покана на фондация „Елизабет Костова”.

Самата писателка, автор на романа „Историкът”, лично представи госта, като не пропусна да благодари и на преводачите на българските издания на романите на Орхан Памук, благодарение на които авторът се радва на такава популярност у нас. Самата идея на фондация „Елизабет Костова” е да подпомага българската литература, като поощрява превода и публикуването й на световния пазар.

„И ние сме в Европа, само че сме в нейната периферия” отговори писателят на въпрос за мястото на Балканите в политическата карта на Европа. Това си има и положителна страна, тъй като по този начин оцеляваме по-лесно.
Орхан Памук сподели, че е истински щастлив от революциите в арабския свят, който се случват от началото на годината.

Възхищава се от смелостта на тези млади хора, които са намерили кураж да се изправят срещу тоталитарните режими в страните си и изцяло подкрепя тези действия.

На въпрос дали се опасява, че дигиталните технологии и социалните мрежи постепенно ще заличат четенето на книги, писателят отговори, че хората винаги ще четат книги. А писателите винаги ще пишат. В момента Орхан Памук подготвя деветия си роман, в който главен герой е продавач на боза.

Писателят с усмивка сподели, че ние тук на Балканите знаем какво е боза. Преди това разказа за забавен случай в Ню Йорк, когато го посъветвали откъде да си купи традиционно турско сирене. Оказало се, че турското сирене всъщност е българско.

Когато водещият на дискусията доц. Бойко Пенчев цитира речта на Орхан Памук, озаглавена „Куфарът на моя баща”, която той произнесе по време на връчването на Нобеловата му награда за литература през 2006-а и го попита има ли да добави още причини, поради които продължава да пише, писателят отговори: „Пиша, защото животът е кратък, а искам да напиша всички книги, които съм планирал”.

По време на гостуването си в България Орхан Памук получи най-високото отличие на Министерството на културата – орден „Златен век”, а Софийският университет му връчи почетния знак Doctor Honoris Causa.