Новите стари „Жития на безделници и пропаднали мистици”

Сборникът „Жития на безделници и пропаднали мистици” е подканващ и предразполагащ подслон за всеки, който иска да надникне в дълбините на духовното и общочовешкото.

Чрез това второ, допълнено с четири нови разказа издание на „Жития на безделници и пропаднали мистици” читателят ще опознае една вселена, която омагьосва с думи и пленява с образи, а накрая ти дава безброй (под)съзнателни съвети и идеи за промяна, преосмисляне или задълбочаване на мирогледа...

За да бъде почувствано и разбрано най-добре заглавие като „Жития на безделници и пропаднали мистици”, трябва да се опознае и внушителната биография на нейния автор.

Николай Грозни е роден на 28 март 1973 г. в София. Музикалното си образование получава в училище „Любомир Пипков“ и колежа „Бъркли“ в Бостън, а литературното – в престижния щатски университет „Браун“. Прекарва четири години като монах в Дарамсала – седалището на Далай Лама в Индия, – където изучава будизъм и тибетски език.

Завръща се в България, където с рожденото си име Николай Гроздински публикува настоящия сборник, както и двата романа „Някой омагьоса битието“ и „Да подремнеш в скута на голямата еднаквост“. През 2008 г. в САЩ публикува чрез ИК „Ривърхед“ мемоари за живота си в Индия, а през есента на 2011 г. в САЩ излиза и романът му „Вундеркинд“ (ИК „Фрий Прес“ към „Саймън & Шустър“, който е преведен и в Европа).

Произведения на Грозни са печатани в „Ню Йорк Таймс“, „Гардиан“ и „Сиатъл Ривю“, а съпругата му – Даниел Трусони – е известна американска писателка, превеждана и в България.

Виртуозен пианист, будистки монах, писател или безделник и пропаднал мистик е Грозни? Български или американски поданик, живял в България, в Индия, в САЩ, а в момента – във Франция? Може би страниците на „Жития на безделници и пропаднали мистици” най-добре могат да го опишат. По думите на Калина Иванова героите в сборника са облечени в дрипи, с обезобразени тела, опразнени погледи и... не притежават обувки. Техни спътници са кравите, които преживят вестници вместо трева.

Техен дом е разпокъсаният стар кашон, довян от вятъра и пропит от дъждовна влага. Ала макар да живеят на границата на физическото оцеляване, сред дима на хашиша, тези чудати образи не са трагични. Простотата на техния живот е наистина съвършена. Дъждовният сезон и неговите бури отстъпват пред слънчеви дни и сватбарски приготовления. Дните на разсеян размисъл се заменят с дни на ленива безметежност. Вечността е отегчителна, смъртта е неизбежна и затова не тревожи никого.