Школата за боговете предлага план за бягство

План за бягство, с чиято помощ човек може да се освободи от хипнотичната представа за света е описан от Стефано Д`Анна в „Школата за боговете“. В книгата може да прочетете как най-голямото приключение, което може да се случи на човек е личната му революция.

Коренът, изначалната причина за всички проблеми на света е черната дупка в сърцето на Човека. Именно от нея, като от кутията на Пандора, извира всичкото зло на планетата.

Авторът обяснява, че светът е такъв, защото и хората са такива. Човешките разрушителни мисли и чувства моделират света такъв, какъвто го познаваме. За да променим съдбата си, е нужно отново да обединим раздробената си психика, да променим системата си от убеждения и вярвания.

Човек трябва да загърби остарелите ментални схеми, предразсъдъците и суеверията, да изкорени издълбоко тиранията на негативното въображение от себе си, деградиралото си преобърнато мечтаене, което непрестанно бълва кошмари и антиутопия.

Стефано Д`Анна е икономист, социолог и писател от една страна, същевременно визионер и преподавател.
През последните години стартира цикъл „Семинари по лидерство, интегритет и корпоративно дълголетие“, предоставяйки на международните корпоративни лидери откритията си по тези теми. Автор е на книгите „Berlusconi in Concert“ („Берлускони на концерт”) и „Школата за богове“ – световен бестселър, преведен вече на основните европейски езици.

Наскоро от печат излезе и последната му книга „A Dream for the World – A Path to Integrity“ („Мечта за света – Пътят към целостта“).

Писателят ще изнесе лекция и в България, а на 14 януари, от 12.00 часа в книжарница Сиела на Стамболийски ще раздава автографи. Ето какво разказва авторът за творбата си.

Как се роди идеята да създадете тази книга и от какви чувства бяхте обзет, докато я пишехте?

Мечтателя ми заръча да напиша тази книга и ми даде заглавието. Тя никога не би видяла бял свят, нямаше да съм написал нито ред, ако не бях срещнал Мечтателя и не се бях докоснал до неговото учение.

Започнах да водя и да събирам записките си още от първия ден, от първата ни среща и на практика продължих да правя това без прекъсване в продължение на двадесетгодишното си чиракуване. 

Дори когато записките започнаха да се навързват и обединяват под формата на книга, завършването й ми отне доста години. Книгата представлява философски роман, в чиято основа стои собствената ми биография. Беше трудно и болезнено да я пиша, тъй като тя изискваше огромна искреност от моя страна. Това дълго узряване на плода бе по някакъв начин неизбежно и необходимо както идеите и принципите на Мечтателя се нуждаеха от време, за да окажат въздействието си върху живота ми. В нея аз играя двойна роля – на учен-наблюдател и на морско свинче – наблюдавания обект.

Как смятате – защо книгата привлече вниманието на толкова много хора?

По ред причини. Първо, заради Мечтателя, който е напълно нов литературен герой – действителен, преизпълнен от живот и същевременно необятен и неизмерим. Той е едновременно модерен и вечен, извън времето.
Той носи в себе си мъдрост без да принадлежи на която и да било религия или философия. Любовта му е безмилостна. Той е живото обещание, че един ден всички ние можем да се превърнем в господари на собствената си съдба.

Втората причина, поради която книгата е интересна, е че главният герой е обикновен човек. Читателите се идентифицират с него. И не на последно място, тази книга е и карта, план за бягство. Читателите спонтанно вземат страната на човека, готов да побегне, на човека, който мечтае свободата си. Той придава реалност на мечтата, която принадлежи на всички нас и превръща живота ни в преносим рай.

Използваното от Вас име – Мечтателя, напомня за бляновете/сънищата, които ни спохождат в съня, а понякога ни се случват дори през деня... Всички те едно и също нещо ли са и ако не – какво ги различава?

Не. Няма нищо подобно. Мечтаенето не е резултат от свързана със съня дейност, а състояние на свобода, психологическо състояние на липса на страх, тревога, съмнения и отрицателни емоции. Когато успеем да постигнем подобно състояние, ние влизаме в съзидателно, градивно състояние, в контакт със света на идеите и решенията.

Ние самите се превръщаме в решението. Най-простичката и необичайна дефиниция, която получих от Мечтателя, гласи: “Мечтата е най-реално съществуващото нещо.”, което ще рече, че зад всичко, което виждаме и докосваме – реалността във всичките й измерения, винаги стои един човек, един индивидуалист и неговата Мечта. Нищо не може да се осъществи, ако не е предшествано от Мечтата.

Трудно е да си представим свят от хора, които никога не умират и които същевременно са щастливи. Подобно явление не би ли създало ако не друго то поне сериозен демографски проблем с всички тези милиарди хора по Земята?

Достатъчно е да мечтаеш, че никога няма да умреш. Книгата говори и е насочена към отделния читател, към индивида. Другите не съществуват освен под формата на милиони огледала, отразяващи само и единствено теб.
Това определено е трудна за възприемане и дори опасна книга. Към кого според вас е насочена – към определена и ограничена аудитория или към читателите като цяло?

Единственото изложено на заплаха нещо при четенето на „Школата за богове” е нашето невежество наред със страховете, съмненията и целия емоционален товар, който трови живота ни. Няма защо да се тревожим. Хората откриват книгата само след като са готови за нея.