Родени ли сме да бъдем щастливи...

Да открием в себе си потенциала, който ни позволява да се разтворим напълно в съществуването – това е една от основните теми в новата книга на Кристиан Боарон „Родени сме да бъдем щастливи”.

Кристиан Боарон е един от авторите, които най-добре съумяват да обяснят изключително важната разлика между удоволствие и щастие – две уж родствени понятия, които, без да си противоречат, все пак в никакъв случай не могат да се приемат като равнопоставени, както обикновено се прави.

Авторът се опитва да ни обясни щастието като ни накара да си представим безкрайна поредица от приятни усещания. Според него, това прилича по-скоро на рецепта за пълно изтощение, отколкото на щастие.

Както се казва в една индийска поговорка: удоволствието, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични или интелектуални стимули. Усещането за потъване в блаженство зависи от обстоятелствата, от мястото, от невероятния момент.

Друга важна характеристика на удоволствието е, че то е лично преживяване, съсредоточено е върху Аз-а, поради което лесно може да попадне в плен на егоцентризма и да влезе в конфликт с благоденствието на другите.

Можем да изпитваме удоволствие във вреда на околните, но няма как да извлечем щастие от такова удоволствие. То може да се съчетае със злоба, с насилие, с гордост, с алчност и други състояния на ума, които са несъвместими с истинското щастие.

„Родени сме да бъдем щастливи” ни казва, че не е необходимо да „градим щастието си“. Напълно достатъчно е да открием и разрушим онова, което му пречи. А препятствията, които потискат израза на нашата личност, са изцяло психологически.

Именно благодарение на психологията и на днешните ни познания за физиологичното функциониране на човешкия мозък ние можем да достигнем възможно най-бързо и безпрепятствено до състоянието на пълно щастие. За да разберем механизма на щастието, както и този на другите удоволствия, авторът смята, че е нужно да осъзнаем, че човекът е изключително сложна машина, изобретена от създателя на природата, който обикновено назоваваме „Бог“.

За да функционира ефикасно и да отговори на желанията на своя Създател, „човешката машина“ е надарена с усещания, приятни или неприятни, които непрекъснато я насочват по пътя ѝ напред. Щастието е част от приятните усещания, също както и физическите и психическите удоволствия.

Адът на земята, от друга страна, е въплътен във физическото и психическото страдание, както и в пълната противоположност на щастието, която можем да наречем нещастие. Всички тези награди и наказания обаче са рожби не на друг, а на нашия собствен мозък...