Другите лица на София

София е град с многовековна история, датираща още от времето на неолита. Била е столица на средновековна България, а след Освобождението си възвръща статута на такава и от 1897 г. е политически, административен, научен, икономически и културен център на страната.

В края на XIX и в началото на XX век са построени и някои от най-забележителните домове в града, в които години наред са живели знатни столични родове. Днес голяма част от тези сгради тъне в разруха. Именно те стават обект на изследване в „Портрети на изчезваща София”  на Леа Вайсова, Невена Германова, Милена Горанова, Вероника Димитрова, Елена Лилова, Цветелина Панова, Цветелина Славчева и Кристиян Христов.

Авторите се наемат да заснемат и изложат пространно фотографски портрети на рушащите се софийски къщи, построени преди 1944 г.

София е една от най-древните европейски столици. През дълголетната си история, градът е обитаван от различни племена, завладяван от римляни и турци, преживял и съхранил огромна част от богатството, което всички тези разнородни култури са му завещали. Само ако се разходим из централните улици на града, ще се натъкнем на куп доказателства, които свидетелстват за различните етноси, обитавали София през вековете. Голяма част от културно-историческото ѝ наследство може да се види в центъра на града – музеите, галериите и храмовете, многобройните сгради, строени в годините след Освобождението. За жалост днес много от тези постройки, някога обитавани от видни софиянци, тънат в разруха.

По малките централни улички, както и по някои от големите булеварди, има немалък брой занемарени, полуразрушени къщи, от чиито покриви застрашително са се надвесили тухли, които всеки миг могат да паднат върху паркираните на тротоара коли или върху главите на нищо неподозиращите минувачи. За жалост повечето хора не само не забелязват, а дори не се и замислят, че тази (превърнала се в нещо обичайно) гледка далеч не крие опасност единствено от физически наранявания. С всяка падаща от тези постройки тухла ние всъщност губим част от историята на града, част от собствените си корени, част от това, което трябва да предадем на идните поколения.

„Портрети на изчезваща София” има за цел да ни покаже някои от тези сгради в 11 биографични портрета. Книгата представлява своеобразен изследователски проект, в който освен фотографии са събрани и разкази на собственици и съседи, реконструирани истории, затворени в архивите, описания на личния опит на авторите като изследователи на един особен обект, постепенно изчезващ или дори вече изчезнал от непосредственото преживяване на обитателите на София – портрети на „рушащи” се старинни къщи през 2011 г.

Книгата ни повежда на една уникална разходка из столичните улици, пропити с дългогодишна история и със специфична атмосфера. Тя поставя основни въпроси, например: В какъв град искаме да живеем? И в този смисъл – какво искаме да пазим? Какво и как избираме да съхраним, защото е важно за нас като живеещи в София? Каква политика на опазване на изчезващото минало си струва да бъде провеждана?