Стратегията ни за туризма – кухи клишета

Политическо лицемерие е да се пропагандира България за българите, а да не спира да се застроява. Това споделят Елина Цанкова и Иван Михалев – автори на книгата "101 отбивки", която показва маршрути за хора, обичащи страната ни не като туристическа атракция, а като място, което може да се усети и съхрани. Пред Dnes.bg двамата разкриха, че са обиколили всички описани в книгата местности за три години. Някои места са посетили просто като бягства през уикендите. Други пък са усетили като кратки пътешествия и една пълна обиколка на морето по маршрута Резово – Дуранкулак. Текстовете се пишат от Елина, а Иван прави снимките.

Кога и как дойде идеята да напишете такава книга?

Създадохме блога ни Otbivki.com през лятото на 2011 г. след едно наше пътуване из Родопите. През годините, в които развивахме блога и пътувахме активно, събирахме идеи, спомени, снимки и впечатления от местата, които откривахме. Идеята за пътеводителя се появи съвсем естествено – мечтаехме да издадем собствена книга, в която да съберем най-красивите си "отбивки", както и да дадем предложения за конкретни маршрути в съчетание с качествени снимки и фото съвети. За нас тази книга наистина е сбъдната мечта. Много пъти сме си представяли как я държим в ръцете си, как разлистваме страниците, докато пътуваме или пием кафето си сутрин, начертавайки поредния маршрут за пътувания… И ето, че книгата вече е факт! Щастливи сме, защото тя е логичният завършек на усилията, които вложихме в проекта "Отбивки".

Разкажете за избора си точно на тези 101 отбивки – от хората ли научихте за тях?

Това е нашата лична селекция на най-впечатляващите и интересни места, които открихме при пътуванията си из България. Държим да подчертаем, че книгата съдържа изцяло авторски снимки и текстове, както и маршрути, които лично сме извървели. Някои от тези места вече са известни, други са непознати за по-голяма част от хората. Ние лично намирахме информация за тях в интернет или от познати. В книгата има и места, които сме откривали случайно или отклонявайки се от първоначално начертания маршрут за пътуване.

Имаше ли местност, район, който ви изненада?

Да, много са. Има места в Родопите, които всеки път ни спират дъха. Караджов камък е пример за място, което открихме много трудно, но което ни изуми със своето величие и енергийна сила.

На кои от тези места бихте се върнали?

Навсякъде в Родопите – за нас тази планина е магична, там се чувстваме невероятно добре, зареждаме си батериите за година напред.

Имаше ли места, които искахте да включите в книгата, а не успяхте?

Да, доста се затруднихме със селекцията. Има прекрасни места, които не успяхме да включим, но може би те ще намерят място в някой от бъдещите ни проекти. Идеята ни беше да покажем по-малко известните и диви места, затова извън книгата останаха красиви и любими кътчета като Еленския Балкан, Велико Търново, Пловдив, Рилският манастир...

Заобичахте ли повече България, след като я опознахте така добре?

Да, определено. И за двама ни беше изненада да открием колко красива и въздействаща е природата ни, особено в съчетание с вековната история на българските земи. Когато пътуваш активно из България, виждаш невероятни места, излизаш извън градската матрица и си в един друг свят. С познанието идва и желанието да цениш и пазиш тази природа и тези уникални места. Понякога е тъжно, защото се сблъскваш с бедността на хората, с липсата на развитие в някои от районите или със строителната инвазия в определени части на страната. Но въпреки всичко България все още има прекрасни, запазени и диви места, които си заслужава да се видят. Но и да се съхранят в естествения им вид.

На различни места ли бихте завели ваши приятели от България и от чужбина?

Не бихме правили подобно разделение. Със сигурност бихме ги завели на нашите любими места в страната – там, където природата и енергията говорят на общ, универсален език.

Кое стана вашето любимо място сред описаните?

Всяко от тях е специално за нас, тъй като имаме спомени и истории, свързани с него. И все пак някои от най-любимите ни са: параклисът "Св. Йоан Летни" при язовир Пчелина, село Вишнево, меандрите на Арда и село Боровица в Източните Родопи, Лещен и Ковачевица и много други.

Променил ли се е българинът – този, който гостува и този, който посреща гости?

Трудно е да направим подобно обобщение. Първо, защото не бихме искали да генерализираме, второ, защото хората са различни. Срещали сме всякакви хора при нашите пътувания, както добри и открити, така и студени или безразлични. Има обаче хора, които ще помним винаги, защото ги чувстваме като сродни души. От тях сме се научили на мъдрост, търпение и доброта. Обикновено най-топло умеят да посрещат хората, които имат най-малко – те са готови да разделят с теб и последния си залък хляб. Най-чистите и истински хора сме срещали в Родопите. Тази планина се отличава не само с красива природа, но и с честни и добри хора.

Пазим ли страната си?

Като цяло – не. Има какво да учим в това отношение. Надеждата ни е, че повече хора в България ще започнат да ценят това, което имат. Природните феномени не са възобновяем ресурс – ако веднъж бъдат унищожени, няма как да се възстановят.

Как гледате на идеята, че политиците пропагандират България за българите, а не спират да я застрояват?

Като на политическо лицемерие. Необходима е цялостна промяна и нов подход към т.н. "Стратегия за развитието на туризма", която в момента е изградена от кухи клишета. Информация, креативни рекламни кампании, включително в социалните мрежи, популяризиране на хората, на лицата и местата на тази страна – това е необходимо според нас, за да потръгнат нещата в правилната посока.

Книгата ви не е за туристи, а за пътешественици. Но остана ли място по Черноморието ни, което да не е за туристи?

Да, все още има такива места. Малко са, но ги има. Наша отговорност и дълг е да ги познаваме, обичаме и съхраним, за да могат и децата ни да се "отбиват" там един ден.