У-лицата: Да оцелееш с бебешка количка в София

Dnes.bg ви среща с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

За оцеляването в София

Премеждията на един родител с детска количка в градския транспорт или по негостоприемните улици, и още куп от предизвикателствата на града,  са събрани в "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София".

"Много е странно как конкретният българин е страшно готин. Ако човек поиска помощ, се хвърлят сто души да помагат, да вдигат колички. Ако не го направи, обаче може и никой да не се сети. Хората се чувстват неудобно сигурно", обяснява ни авторката Соня Тодорова. Сред по-сериозните предизвикателства се оказва пресичането и препълнените с коли тротоари, които ако не са изчупени, са се превърнали в паркинги.

"Хората не се сещат за количките и че те не могат да се обърнат от "тънката" си страна, за да минат. Тези дребни предизвикателства са на всеки три метра, та е нормално да искаш да се обесиш след час-два. Вместо да вървиш по улицата и да общуваш с детето си, само гледаш да не падне в някоя дупка".

Първоначалното заглавието на книгата е простичкото: "Наръчник на дилетанта", но Соня Тодорова се спира с издателите си на "Наръчник по оцеляване на"... Решават, че като ще е дълго, да е много дълго. Така авторката се прибира у дома си и в една монография – книги, издавани в България попада на името на нейния прадядо, който е бил фармацевт и автор на две книги.

За едната баба й непрекъснато й е разправяла, но за втората разбира за първи път. Именно тя носи гордото заглавие "Кратък и практичен наръчник по изследване на пикочта". Така в нейната книга влизат и думите "кратък и практичен". Впрочем, докторската й дисертация е с не по-малко озадачаващото заглавие: "Определяне на йоносферата посредством различни космически геодезични техники".

Това не е случайно, тъй като Соня е геодезист – от онези, които се разхождат из парковете с дълги колове. Самата тя е родом в София и е израснала в Борисовата градина. Има и докторска степен по висша геодезия от Техническия университет във Виена. В Австрия отива уж за пет месеца, но остава.

"У нас се гледа много драматично на темата "Заминавам от България" и "Връщам се". А всичко е въпрос на два часа и 100 евро", обяснява Соня и допълва, че след написване на дисертацията й е трябвало десетина години да обикаля Европа, като заема различни позиции за по половин година. Това не й допада, затова решава да заживее със съпруга си у нас през 2008 г. Всеки от двамата има конкретен план с какво ще се занимава, тъй като тогава икономически нещата в страната изглеждат добре.

Раждането на една книга

Между научните си публикации Соня пише къси разкази за удоволствие. А между раждането на двете й деца, се залавя с написването на наръчника: "Изкарах едно безкрайно дълго майчинство, тъй като децата ми са с малка разлика. Нямах идея да създам книга. Просто си пишех нощем. Когато малките си легнат, осъзнаваш, че не си казала едно сложно изречение за цял ден. Имах нужда да правя нещо, което не е свързано с пелени и пюрета".

И след като чете публикуван разказ на свой приятел, Соня си спомня повода, който е породил този текст. Така й хрумва колко интересно би било, ако хората, които пишат разкази, споменат кога и защо са ги написали и какво ги е провокирало. След един неин разказ за бебе, започва да пише какво я е накарало да го създаде. И цялата работа се разпростира...

Премиерата

Премиерата на "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" е на 3 юни. "Книгата е съвършено оптимистична – отбелязва авторката й - Идеята беше със смешното да подтикна хората да се замислят за туй онуй. В нея има рецепти не само за родители, а са включени и градски  ситуации, като например какво е да имаш в София ново жилище и да си го ремонтираш сам. И смятам, че книгата в частта си за родителството би била интересна и на хора, които още нямат деца и се страхуват да имат. И са прави!", шегува се тя.

Соня Тодорова е убедена, че градът си има своите проблеми, но се виждат и много неща, които хората правят погрешно с децата си, заради стереотипи, които използват вместо да мислят. Прост пример. Стандартното изречение на трети човек към малко дете: "Ти слушаш ли?", вместо едно достатъчно "Добър ден". Самата Соня в началото тръгва да следва подобни стереотипи, но още с първото дете намира хора, които й подсказват посоката и установява, че възпитанието, дори на най-малкото съпротивление, е всъщност най-лесно. В книгата има текстове и за тези въпрос, но не звучат назидателно.

Другото, което Соня не може да си обясни защо в парковете е разрешено присъствието на амбулантни търговци.

"Вместо да си играе едно дете, започва да те дърпа и кара да му купиш боклук. Разбирам ги - шарено е и е пред очите ти". Така една от големите задачи на семейството й е да тренира твърде рано децата си да не обръщат внимание. Не, защото им се свиди, а за да покажат разликата между качествено и некачествено, между нужно и ненужно.

Между Виена и София

Случи ми се да съм с двете деца на гости във Виена и след цял ден разходка там, установих, че физически не съм уморена. Там няма нескосени тротоари, няма паркирали коли по тротоарите. Различно е! София има какво да направи за себе си. Другото дразнещо тук са фасовете и семките. Това не е проблем на кметицата или на общината, а на нас. Например, във Виена, където съм живяла, никой не прехвърля отговорността към държавата. Основната разлика между там и тук е, че в Австрия няма разделение между "ние и държавата". Там е "Ние сме държавата".

България е съвкупност от всички нас и всеки е добре да прави това, което се очаква от него. Ако ти си хвърлиш фаса на земята не е работа на държавата да дойде и да ти го вдигне. Що се отнася до опита ми в чужбина, австрийците са известни с това, че мрънкат по всякакви поводи и хората много се клепат един друг. Там е разпространено, ако човек види как друг си хвърля фаса, да се обади на определен телефон и да го издаде. Има глоба. Колкото и да изглежда ужасно от наша гледна точка, това работи. Хората се контролират един друг. Едно е да си хвърлиш боклука насред улицата, а друго е да искаш да го изхвърлиш, но да знаеш, че съседа ще те види и ще платиш глоба. Не е свобода да живеем сред боклуци".

Днес Соня е осъзнала, че е адски готино човек да пише книги, създавайки свои светове и правейки живота по-интересен. Чрез написаното може и да пробутва идеи на хората по недиректен начин. Би се радвала да пише повече вместо да е на работа на осемчасов работен ден. Затова решава да създаде и роман, но за него ще й трябва повече време.