Давид Фоенкинос: Изтокът има вкус към любовта!

Историята на германската еврейка Шарлот Соломон, крила се във Франция между 1941 и 1943 г., преди да бъде арестувана от нацистите и да бъде депортирана в Аушвиц, разказва Давид Фоенкинос. Френският писател бе у нас, за да представи новата си книга, както и предните си два романа "Спомени" и "Деликатност". Последният дори екранизира, а главната роля поверява на Одри Тату. Авторът представи филма и на тазгодишното издание на "Любовта е лудост" във Варна. Как е работил с голямата звезда на киното, за старостта и спомените, разказва писателят пред Dnes.bg.

Не идвате за първи път у нас. Бил сте и през 2008 г., за да представите друг свой роман - "Инверсия на безумието - влиянието на двама поляци". По различен начин ли се възприемат книгите ви в различните страни?

Да, така е. Всяка страна има своята особеност за това, което харесват хората в нея и което събира интерес. С филма си имах такъв любопитен опит. "Деликатност" излезе в цял свят и съм го придружавал в много страни. Бях в салоните и видях как в определени държави зрителите не се смееха на нито един епизод. Почуствах се странно. Страхотно е да се наблюдават такива детайли. Ще видя сега какво ще хареса българската публика в моя филм. По генерално мога да обобщя, че тук и в източните страни като цяло има вкус към романтичното и любовта.

Адаптирате книгата за киното с помощта на вашия брат. По-трудно ли работихте с друг човек, все пак писането е по-самотно занимание?

Ясно е, че когато пишеш, си сам в стаята, а когато режисираш филм, има поне 500 души, които се грижат за проекта ти. По-стресиращо е, чувстваш се като шеф на предприятие. Всъщност е прекрасно за един писател на всеки пет години да се впусне в едно колективно приключение. Страшно ми харесва да работя с актьори, техниците, с музиката за филма, да споделям едно произведение. Но не бих правил филм от всеки мой роман. Обичам самотата.

В "Деликатност" главната роля е поверена на Одри Тату. Как работихте с нея?

Одри е много впечатляваща като актриса. Вдъхва респект. Това бе нашия филм, а тя - голямата звезда, която изпълняваше главната роля в него. Не беше лесно да я убедя да участва, но накрая се съгласи. Също така бе важно, че ни се довери. Тя каза: "Това е вашия филм!" Бе голям съюзник. Особено важен бе и фактът, че тя хареса филма и отиде с него в Москва и Ню Йорк.

Искате да превърнете и новия си роман "Шарлот" във филм.

Да, добре би било, това е изключителна история. Но Шарлот е написан толкова романно, че не бих се захванал сам с тази история. Тук трябва да се намери някой голям режисьор. Сигурното е, че имам огромно желание да направя всичко възможно, за да направя Шарлот позната отвъд книгата. Един филм би позволил това, дори ако книгата е имала успех. Но не се чувствам способен да организирам такова нещо този път.

В друг ваш роман "Спомени" главният герой – начинаещ писател – бе посъветван да напише исторически роман за Втората световна война. Това връзка с "Шарлот" ли е или някакъв вид самоирония?

Това е шега. Всъщност е точно обратното. Изобщо не съм имал желание да пиша книга за Втората световна война. Тежеше ми като тема. Бях очарован от "Шарлот" и нейната работа и исках да пиша за нея. Би било твърде тежко да напиша книга за изгнанието и депортацията.

Как  пишете? Историите ли ви намират или вие историите?

Вярно е, че често историите намират писателите си. Но всеки роман е индивидуален. При "Шарлот" това бе уникалността да открия нейното творчество. Бях провокиран от лични изживявания, от моето минало – от баба ми и дядо ми. Не пиша по схеми, никога не пиша същата книга.

В "Спомени" ни водите към едно поколение, на което обществото не обръща много внимание, което избягва – възрастните хора. Напомни ми на акцента, който прави Ханеке в "Любов".

За мен този филм е изключителен шедьовър. Ханеке се впуска в темата за старостта по изключителен начин. Това е любовен филм. Що се отнася до книгата ми, обществото ни не се грижи добре за старостта. Много е сложно. На старите хора им е отнето правото да решават сами за себе си. В романа има една форма на бунт, а това е проблем, който става все по-важен.

Страхувате ли се от старостта?

Аз съм стар. Роден съм стар. Чувствам се подготвен.

Имате много награди. Те влияят ли ви на писането. По какъв начин ги възприемате?

За "Шарлот" е много просто. Имах 2-3 големи награди, което е страхотно, защото насочва прожекторите към самата история за Шарлот Соломон. Бях много щастлив. Мечтата ми е да я направя позната. Иначе наградите нямат друга стойност от това да направят едно произведение по-познато. Естествено, че е лесно да кажа това, когато вече имам няколко отличия. За мен голямата награда е да имаш късмета да живееш от писането.