Мистерии и напрежение в "Дива вещица"

Мистерия, напрежение и любов към животните се срещат в света на "Дива вещица" на Лене Кобербьол.

Дванайсетгодишната Клара е съвсем обикновено момиче. Толкова обикновено, че понякога дори ù доскучава. Един ден, преди да тръгне за училище, я одрасква огромен котарак. Невинната на пръв поглед случка слага край на спокойствието – Клара вдига висока температура и майка ù я завежда при мистериозната ù леля Иса. Оказва се, че точно като леля си Клара е дива вещица, а в света на писателката Лене Кобербьол това означава закрилница на животните и на дивата природа. Клара заминава на обучителен курс при леля си, където ù предстои да усвои тънкостите на магията и да се научи да контролира свръхестествените си способности. Защото в света на дивите вещици се спотайват и врагове...

Лене Кобербьол от дете е омагьосана от света на думите и пише първата си книга едва на 15 години. „Властелинът на пръстените“ и трилогията на Урсула Ле Гуин за Землемория ù отварят очите за въображаеми вселени. Сърцето ù започва да бие за „приказки, драконовска кръв и светове, които се намират поне на три стъпки от небесната дъга или от Млечния път; при всички случаи са далече от асфалтираната датска действителност“. Съвсем естествено,  нейната стихия е фентъзито за деца, пренесено сред природата и животните. За творчеството си е получила Скандинавската награда за детска литература и е номинирана за медала "Ханс-Кристиян Андерсен" – т.н. "Малка Нобелова награда". 

Лене Кобербьол споделя, че винаги се стреми да пише книги, богати на събития, и да поддържа напрежението, та читателите ù да нямат търпение да прочетат какво ще стане нататък. Самата тя невинаги има стройна идея как ще завършат романите ù. Вживява се в един от героите и приключенията му я увличат, както впоследствие увличат и читателя. За свое най-голямо достижение писателката смята непринудените признания от нейни малки читатели, че благодарение на нейните книги четенето вече не е досадно и скучно, а вълнуващо.  Защото, както казва самата тя, четящите хора живеят по-богато от онези, които не посягат към книгите.