Средновековна Европа е жива в съчиненията на Лиудпранд

„Разплата. Исторя на Отон. Пратеничество в Константинопол“ от Лиудпранд Кремонски потапят читателите в европейския Х век. Исторически факти, примесени с анекдоти, слухове и любопитни подробности от живота на европейските владетели правят съчиненията на Кремонския епископ едни от най-четените средновековни текстове до ден днешен.

Кой е Лиудпранд?  Италианец, един от най-често издаваните и четени в оригинал средновековни автори в Европа, а днес  - между най-превежданите. 

Не се знае нито годината на раждането му, нито тази на смъртта му.  Но е известно, че произхожда от семейство, приближено до кралския двор в Павия – столица на Северноиталианското кралство, където получава много високо за времето си образование. Лиудпранд  става дякон на Павия, а по-късно е  и епископ на Кремона. Наред с дейността си в служба на църквата  той се изявява на дипломатическото поприще и изпълнява деликатни мисии по поръка на светски владетели. Бащата и пастрока на Лиудпранд също били дипломати и знанията, придобити от тях, са му били от полза. 

За живота на Лиудпранд се знае само онова, което той  споменава за себе си - през 956 г. напуска родната си Италия и емигрира в Германия.  Там става довереник на император Отон I, който става негов могъщ светски закрилник. 

Трите съчинения,  включени в книгата, обхващат периода от 80-те години на IX в. до края на 60-те години на Х в., макар че авторът често пъти се позова на събития и личности от по-ранни епохи.  Трите съчинения са  „Разплата“, „Историята на Отон“ и „Пратеничество в Константинопол“ . Те по специфичен начин  ни въвеждат в обширната историческа панорама на Стария континент, в която са включени не само Германия, Апенинския и Пиренейския полуостров и Византия, но  и други земи. Тук читателите ще се срещнат с англо-сакси, датчани, унгарци, сарацини, руси, испански маври, а и с българи.   

Епископът на Кремона  умее да разказва и го прави с лекота, описва  интересни истории, демонстрира изключителната си осведоменост. И не случайно е признат за един от най-добрите историци и писатели от Европейското средновековие.

И още нещо много любопитно: наред с историческите факти  Лиудпранд  вмъква в съчиненията си както тогавашни анекдоти и злободневни слухове, така и много интересни детайли от живота на западноевропейските  аристократи,  от навиците на  византийските императори, че дори обсъжда и владетелите на съседна България.  И трите текста са изградени върху личните  впечатления  на автора, върху неговия непосредствен опит.

Преводът от латински, предговора и коментарите  са дело на проф. Лиляна Симеонова. Книгата съдържа и показалец на личните имена, показалец на географските наименования и списък на съкращенията, изготвени от видната българска медиевистка.  Книгата ще е интересна не само за специалистите , но и за всички, които се интересуват  от Европейското средновековие.