Зависимостта на Украйна от Starlink носи смразяващ урок от Втората световна война

Миналата седмица проблемът със зависимостта на Украйна от една-единствена технология - интернет системата Starlink на Илон Мъск (която използва сателити в ниска околоземна орбита за осигуряване на връзка, особено в отдалечени райони и на бойното поле) показа своето грозно лице.

Военната версия на системата, Starshield, се използваше от Украйна в продължение на месеци за прихващане на руски ракети и дронове, както и за унищожаване на отдалечени цели дълбоко на територията на страната на Владимир Путин и всичко това със светкавична скорост.

Така беше, докато достъпът на Украйна не бе ограничен на фона на продължаващ спор с президента Тръмп. Последваха взаимни обвинения: Мъск посочи Белия дом като виновник за забавянето, докато други източници заявиха пред The ​​Telegraph, че идеята е дошла от самия шеф на Tesla.

Въпросът не е толкова кой носи вина, а по-скоро фактът, че Киев се е доверил прекомерно на една-единствена система, без да разполага с алтернатива. Това също така е признание, че глобалната надпревара във военните сателитни технологии е в пълен ход - подобно на някогашната надпревара във въоръжаването с линейни кораби (дредноути). Само тази седмица Европейският съюз обеща да разшири обхвата на своя проект - конкурент на Starlink – така че той да покрива и Арктическия регион.

Говори историята

През 1944 г. западните съюзници се озовават в ситуация, подобна на тази, пред която е изправена Украйна днес. Историята започва на 11 декември същата година, когато група високопоставени служители от СС пристигат в бароков замък във феодалното селище Цигенберг, разположено северно от Франкфурт на Майн, в провинция Хесен.

Партийните функционери полагат подписите си под документ, с който се задължават да пазят в тайна информацията, която предстои да им бъде разкрита. На фона на осезаемото недоверие - възникнало след като предишното лято полковник фон Щауфенберг едва не убива лидера им с бомба, скрита в куфарче - те са принудени да предадат пистолетите и куфарчетата си.

Отведени в бетонен бункер, маскиран като къща, те се озовават дълбоко под земята, в секретна зала за съвещания, около маса, отрупана с карти. Там, при пълна секретност и в атмосфера на сплашване, пристига Адолф Хитлер, за да представи плановете си за нападение през Ардените, което трябва да се осъществи през следващата седмица.

Това събитие остава в историята като "Битката при Ардените“ (Battle of the Bulge) - последната мащабна офанзива на нацистите срещу съюзниците. Атаката заварва американските и британските сили напълно неподготвени. Контрадействията, предприети за запълване на огромните пробиви в отбранителните линии на съюзниците, костват живота на близо 20 000 войници, повечето от които американци.

Изглежда, че англо-американското разузнаване се е провалило на всяко ниво, въпреки че някои германски военнопленници са отправяли неясни предупреждения за предстоящо нападение. Тогава от горите връхлетяха германските танкове, сеейки хаос и огромно кръвопролитие.

След като германският пробив в Ардените беше овладян, съюзниците свикаха разследваща комисия. Основният обект на критиките им беше Правителствената школа за кодове и шифри в Блечли Парк - предшественикът на днешната служба GCHQ.

Шифровъчните машини "Енигма“

Неговият персонал от 8000 души, сред които, разбира се е и гениалният Алън Тюринг работи денонощно, за да разшифрова германски съобщения, предавани между нацистките щабове чрез шифровъчните машини "Енигма“, които според Райха са били напълно непробиваеми. Въпреки филми като "Енигма“ и "Игра на кодове“ (The Imitation Game), това място е по-малко известно, отколкото заслужава. Отчасти причината е, че приносът му към победата става обществено достояние едва през 1974 г. – твърде късно, за да бъде включен в емблематичния телевизионен сериал "Светът във война“ (The World at War).

Дейността в Блечли е била толкова строго секретна, че след посещението си там на 6 септември 1941 г. Уинстън Чърчил описва работещите там като "гъските, които снасят златни яйца, но никога не грачат“. Анализите, изготвяни от експертите, са били с гриф "Ултра“ (Ultra) и са били достъпни единствено за военните командири от най-висок ранг.

Анализът на германските радиосигнали спомага за потопяването на линкора "Бисмарк“, за неутрализирането на подводниците (U-boats) и за победата на Монтгомъри при Ел Аламейн. Без тази дейност би било невъзможно да се изгради детайлна картина на отбраната на Вермахта преди десанта в Нормандия (Денят Д); тя стои в основата на всеки успех на Съюзниците в Нормандия и след това.

Разследване, проведено след битката в Ардените (т.нар. "офанзива в Ардените“), разкрива, че в Блечли е имало кратки периоди, в които дешифрирането е било невъзможно - това се е случвало, когато германците са променяли своите шифри. Тъй като броят на неразчетените съобщения е нараствал, а съдържанието им е оставало неизвестно, е било невъзможно да се определи приоритет за тяхното разшифроване. Впоследствие се оказва, че някои от тези непрочетени съобщения са съдържали изключително важни сведения.

Макар че през зимните месеци въздушното разузнаване е било затруднено, са съществували и други начини за събиране на разузнавателни данни – например чрез анализ на движението на германските влакове, проследяване на честотите на сигналите и прихващане на съобщения, както и чрез обръщане на по-сериозно внимание на твърденията на военнопленници, че се подготвя нещо значимо.

Липсата на доказателства обаче не е равнозначна на доказателство за липса; в еуфорията от очакваната близка победа, командването е било силно повлияно от склонността да се търсят само потвърждения на вече изградени убеждения. В крайна сметка, всяка инициатива на Съюзниците е зависела от разузнавателната информация, добивана в Блечли. Екипът на Айзенхауер е започнал да разчита прекомерно на една-единствена технология.

И така, точно както през 1944 г., днешният спор относно достъпа на Киев до Starlink трябва да послужи като сигнал за опасността, която възниква, ако една ключова отбранителна технология откаже.