У-лицата: Усмихнат, дори разказвайки невесели неща

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Георги Бранев

Познаваме го като режисьор и сценарист на сериала "Записки по българските въстания". Пише сценария заедно с брат си Веселин Бранев, а подготвят проекта и с режисьора Борислав Шаралиев. Георги Бранев също така е завършил журналистика. Бил е в един випуск с Георги Мишев. Следва и кинодраматургия в Москва. Именно покрай второто си образование успява да се срещне с едни от най-изтъкнатите професионалисти на съветското кино.  Спомня си как Тарковски е направил две лекции, по два часа. "Само толкова знаел за киното -  обявил самият Тарковски. А един ден от седмицата Бранев прекарва в дома на Майстора, където заедно с другите студенти умуват собствените си проекти, в групи от 3-4 души. "Аз бях при Майстор Василий Соловьов - този който с Бондарчук направи "Война и мир". Доколкото знам, това беше най-доброто киноучилище в света", спомня си още Бранев. В киното той се е срещал още с Никита Михалков. Работил е с Пиер Ришар, а с Рустам Ибрахимбеков са дори близки приятели.

Познанството му с някои от големите в киното

Георги Бранев разказва, че с Михалков са се срещали за един телевизионен проект, който е направил връзката на Коста Гаврас с Руси. Проектът така и не се е осъществил. Що се отнася до Ибрагимбеков, двамата са много добри приятели. "Той е един от най-близките хора на света, приятели сме от половин век, живея по неговите къщи, с години, в Баку, Санта Моника и Москва, даже и в негови отсъствия. - разказва Георги Бранев -  Преди няколко  години той направи първия френско-азербайджански филм, на който му бях асистент". Конкретно за работата със забележителния актьор и театрал Ришар Мартен, Бранев споделя, че никога не е искал да бъде актьор или режисьор, но в този филм изиграва и  една роля.

Георги Бранев е искал да заведе и българска театрална трупа в най-големия тетаър в Марсилия – този на Ришар Мартен , но "театърът ни съвсем побългаря и се покри с провинциализъм, вероятно от неувереност", отбелязва той и така идеята му не се осъществява.

"От облак на облак. Четива за между две гари"

Срещата ни с него е по повод на сборника му с разкази. "От облак на облак. Четива за между две гари". С тази своя книга Георги Бранев ни препраща към литературния изказ от времето на социализма. В него авторът изкусно вплита хумор и мъничко тъга.

Премиерата на книгата бе придружена и от изложба на Бранев, в която той вплита мъжкото и женското начало, които според него са постигнали странно, но ясно споразумение кой за кои импулси отговаря. От стените на галерия "Сердика" бодро се усмихват солдатите от Дунавския полк - платното е територия на мъжката енергия. Женската енергия пък е повелителка на Браневото перо: разказите му са населени с персонажи от "по-умния" пол.

А за книгата Георги Бранев споделя, че се нарича така, защото между две гари или в чакане на автогара обикновенно нищо не се случва.

"Затова тази книга е удобна за прекарване на някакво време. Като съдържание също е удобна - лесна за четене, без особено замисляния и сложни изводи. - отбелязва авторът - Затова й върви думата "четива", които съм подбрал между многото мои писаници в различни времена - днешни и по-отдалечени. Единствената им литературна задача е да разведря читателя, да го усмихна даже тогава, когато разказвам и не най-весели неща".

А днес накъде...

Иначе Георги Бранев следи и българското съвременно кино. Гледал е скоро "Аве"  и  "Присъдата".  Харесва ги, разчита да се запознае с още родни продукции по време на Киномания.

Всъщност днес той живее в Кан. Напуска страната ни и заживява във Франция още през 80-те години на миналия век. Припознава се като "емоционален емигрант".  Връща се често у нас, въпреки че се е случвало да го няма по две-три години. През 2000 г. открива първата си самостоятелна изложба във Франция. В парижкото си ателие той и сега рисува в свой "сюрнаивистичен стил". Обича да казва: "Сътворих словосъчетаниeто Art Surnaïf (сюрнаивистика). То така и не намери последователи. Защо ли? Защото съм неповторим, естествено".