У-лицата: Завой в образованието? Първо в съзнанието!

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Деница Илчева

Тя дълбоко вярва, че щастието на един човек се корени в това, докато е бил дете да е растял с вяра в собствените си възможности, да се е научил да осъзнава себе си и своите потребности и да ги следва, да взаимодейства с другите, да уважава техните граници. В традиционните държавни институции като детски градини и начални училища Деница Илчева така и не намира това. Затова синът й отрасва в родителски кооператив Коопчето, на който именно тя е един от инициаторите, а сега момчето е част от малка група деца, които се учат чрез методите на демократичния образователен модел. Дени се надява и в България най-сетне да има условия за създаване на различен вид иновативно училище.

"Осъзнах, че средата, в която растат децата е от особено важно значение за това какви личности ще станат като пораснат. Важно е към сина ми да се отнасят като към личност, където е обичан и приет такъв какъвто е, където има свобода да прави собствените си избори и да носи отговорност за тях", споделя Дени, която е убедена, че щом все още държавните институции в България не са измислили начин за подобен вид образование, тя и други, вярващи в тази идея ще успеят със собствени сили да създадат.

Отношението на държавата към подобни институции

"Когато видях Закона за училищно и предучилищно образование след първо четене повярвах, че поне част от политиците ни имат воля за промяна. Уви, на второ четене така осакатиха закона, подменяйки текстове, че в сегашния му вид аз не го намирам нито за иновативен, нито за гарантиращ свобода и плурализъм в образованието, което за мен е единствения фактор за подобряване на качеството. Надявам се поне, че в наредбите към закона, които предстои да бъдат утвърдени  разпоредите за иновативни училища нямат да бъдат напъхани в такива форми, че да станат невъзможни, Но уви не съм оптимист вече. Не мисля, че има политическа воля и разбиране защо е нужна реформа в образованието. Този закон не прави реформа. А и реформа не би била достатъчна. Нужна е цялостна промяна в образователната парадигма", отбелязва тя.

Така и Дени заема водеща роля в общността за демократично образование у нас, където с други последователи на тази идея се опитват да работят в посока създаване на иновативно училище. Вече дори е стартирала кампания, чрез която търсят подкрепа от съмишленици. Разчитат на собствения си ентусиазъм и подкрепата на хора, които вярват в тяхната кауза.

Алтернативните форми на обучения в другите страни

"Там не ги наричат дори алтернативни. Демократичното образование съществува в Англия от близо 100 години, в САЩ от повече от 50, в Израел през последните 30 години са създадени над 30 демократични училища - разказва Дени - А наред с демократичното образование има и много други образователни формати, които поставят личността на детето и правото му на свободен избор в центъра на образователната парадигма", отбелязва Дени.

Според нея, обаче докато родителите в България не променят начина си на мислене и не започнат да отстояват  правото си да избират образованието на децата си, да изискват качество и адекватност на образователната услуга, държавата "майка" няма да промени нищо.

"Нужна е революция в образованието, но революцията трябва да се случи първо в съзнанието на родителите. И когато това стане, образователната система ще се промени, защото няма да има друг избор", убедена е Дени.

А поводът за срещата с нея е и първата й книга за деца:

Дъж и Кап

Дъж и Кап са две капчици, които се радват на своето приятелство в пухкавите юргани на голям бял облак, след това се впускат в шеметно приключение, политайки към земята, но силен повей на вятъра ги разделя и всяка капчица поема по различен път. Раздялата ги натъжава, но те не спират да се удивляват и радват на своето приключение. Докато накрая една съвсем не случайна среща ги събира отново.

Историята за Дъж и Кап разказва на малките читатели за кръговрата на водата, но и за приятелството, разделите, промените, които се случват в живота, радостта от това да откриваш света и да се докосваш до нови неща. 

За кръговрата на живота

Дени вярва, че всичко е кръговрат. "Животът е поток – постоянно променящ се, криволичещ, ту бавен и спокоен, ту бърз и стремглав. Уви, много от нас са отраснали със схващането, че да се оставиш на потока, на течението е нещо опасно, че е важно да контролираш посоката, да знаеш маршрута, винаги, за всичко. И до болест невротизирани в тази игра на правила и контрол сякаш спираме да вярваме в потока и се борим срещу него. Да вървиш срещу течението на потока е изморително, да запречваш неговия път със страхове, съпротиви, тесни схващания отнема жизнена енергия".

Дени е убедена, че историята за Дъж и Кап всъщност нашепва и на нас, порасналите, да се доверим на случващото се в живота ни, да приемаме промените, да не загубваме детското си въодушевление и радостта от приключенията. Да отворим място в себе си за новото, за непознатото. И да се забавляваме! Да обичаме! Да  позволим на потока на живота да ни отведе на прекрасни места.

Задръстването като вдъхновение

Историята стига до нея в едно сутрешно задръстване, след ултимативната "покана" на сина й: "Мамо, измисли ми приказка". "И тя се появи. - разказва Дени - Той я хареса и искаше да му я разказвам и пак и пак и понеже държеше да е една и съща взех, че я записах. Когато видях историята на белия лист знаех точно с кого искам да я споделя. С моята любима капчица – Ася Колева, с която заедно подскачаме по вълните още от гимназията, временно се отправяме по различни потоци, после отново се намираме покрай разни житейски вирчета. Под нейните ръце Дъж и Кап оживяха в приказни картинки и издателство Бяла лодка (www.lodkata.com) си има още един член на борда. Удоволствието да създадеш нещо мечтано с любим човек, в хармония, смях и доверие е все едно подскачаш по бааавен пууухкав облак".

Синът на Дени е горд, че книгата е посветена на него. "В моя живот, разстоянията ме разделиха с толкова близки и любими хора. - отбелязва младата авторка - И до ден днешен когато се спускам по някой житейски поток се питам какво ли би било, ако всички онези приятели, с които споделяхме детството си бяха с мен сега. Но не тъжа, усмихвам се, защото знам, че някъде там, на някоя вълна отново ще сме заедно. Така че тази история е много лична за мен. Някак преживяна.

Всъщност се надявам, че със създаването на тази книжка аз показах на сина ми, че когато човек следва себе си и своите мечти, когато го прави с удоволствие, с приемане на себе си, с обич и държейки за ръка приятел и вярвайки в силата на любовта, мечтите се сбъдват."

Любимите книги в детството

Много са, едва ли може да изброя всички. Но определено най-любими са детските книги на Туве Янсон – толкова дълбоко философски и магични и увлекателни. "Ние, врабчетата" на Радичков. Обожавам и Янош, с "Аз ще те излекувам, каза Мечо". И разбира се "Малкия принц" на Екзюпери – вечната магия.

За другите автори на книги за деца

Дени познава творчеството на изключителни български автори на детски книжки - Евгения Войнова с шарено усмихната "Цветна бъркотия", Иван Раденков и Яна Казакова с "Историите от двора", всички книжки на Мая Дългъчева, просто са страхотни и със синът ми ги знаем наизуст. И разбира се – "Книга как се прави" на Ася Колева, илюстратора и редактора на Дъж и Кап и най-скъпия приятел в живота ми – тази книга е отличена и е селектирана за 2015 в каталога на немската White Ravens за най-добри детски книги от цял свят!  Със сигурност пропускам още много любими български детски книги.

Според нея важното е родителите да ценят детската книга, да подбират естетически издържани издания, с красиви картинки и смислен текст. Книгата отваря вълшебна врата към вътрешния свят на детето и е важно какво разказва, какво послание носи.