У-лицата: Тео Чепилов и неговата "Ситуация след ситуация"

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Ситуация след ситуация

Живее като тинейджър. Случват му се всякакви глупости. По-малко интересните или по-скоро тези, които стават за разказване, влизат в книгата му "Ситуация след ситуация". Нецензурните Тео Чепилов скрива. Писателят, който познаваме от публикациите му в различни издания, както и покрай сценариите му в "Под прикритие", "Стъклен дом" и "Домашен арест" се престраши да публикува и първата си книга.

"Не съм сядал специално да я напиша – разказва Тео - Просто всеки път, като имах фаза от живота, в която усещах нужда от терапия да си излея събитията на хартия, пишех. Натрупаха се толкова, че да издам книга. Издателството хареса идеята и книгата се появи", каза той.

А докато четем историите, ни правят впечатление няколко от тях, които са разказани от името на жена.

"Стана спонтанно. Бъзиках се с една приятелка и все едно написах страница от нейния дневник. Беше лиготията, но с нея открих колко ми е интересно да пиша от първо лице, единствено число гледната точка на жената. - разказва авторът -  Написах един такъв разказ и скоро се появи и следващият".

И въпреки че от един път жена не се става, се оказва, че в 15 разказа, 3 са написани през погледа на жената. Така, Тео Чепилов открива, че му се отдава, а всъщност още в сериалите му се налага да пише от позицията на персонаж – момиче, жена и дори възрастна дама, каквото е Татяна Лолова в "Домашен арест".

"Тя ми се кефеше на смешките. Може би, защото този сериал е най-близо до живота ми. Преди години бях женен. Купих си апартамент с жена ми, а майсторите казаха, че до няколко седмици ще са готови. Временно отидохме да живеем при тъщата, а една година по-късно, се оказа, че още сме там. Всяка сутрин отивах на работа с история и тя влизаше в сериала. Тъщата също така се казва мама Еми", спомни си още той.

Разказите в книгата на 80% са преживени от него и близките му приятели. Има изключения, но и те са вдъхновени от реални събития. Учудващо много истински неща има. Затова и Тео Чепилов сменя имената на хората, които естествено веднага са се разпознали. 

Що се отнася до животът му, той отдавна си тече от "ситуация след ситуация". Отваря очи като в "Мементо", оглежда се, за да се усети къде е и така започва деня му. Винаги му се случват безумни неща, въпреки че не ги търси. Дори през цялото време се опитва да си подреди живота, но приключенията се оказват по-силни от него.

А когато е тихо...

И именно, покрай тези "смутни" моменти осъзнава колко са ценни тихите дни, в които нищо не се случва. Имал е и такива, но пък покрай тях е осъзнал, че от щастието не идват добри истории. Във времето, когато е бил спокоен, влюбен и щастлив, няма за какво да пише. Но в моментите, когато го връхлитат дебилните периоди с каръшки истории, всяка седмица може да му се наложи да пише по две такива.

"Друго си е да избухнеш с такава случка. Като живееш динамично се научаваш да оценяваш малките неща. От моята позиция съм се научил, че шансът идва веднъж в живота и ако не го хванеш сега, може и никога да не се върне, затова се хвърлям с главата напред в някои неща", казва Тео и допълва, че именно като е нещастен, пише най-добре. Затова и разказите му са такива – каръшки.

За професията

Тео Чепилов никога не е искал да става писател. Като дете е вярвал, че ще е музикант и затова е правил нелеки опити във всички стилове. Оказва се "тотално некадърен" в музикално отношение. Същевременно му се налага да пропише, тъй като го изхвърлят от едно училище. На път е това да се случи и с второто.

"Щеше да е прекалено много, дори и за моите родители. Затова реших да стоя в клас и да се правя, че пиша уроците. В началото пишех глупости, но и това ми доскуча и постепенно прописах разкази", призна той. Единият от книгата е писан именно в клас. В час по история, докато се разиграва някоя велика битка. По стечение на обстоятелствата писането се превръща в негова професия.

Праща истории в сп. "Нов ритъм". Години наред не ходи да си взима хонорарите. Било го срам. Впоследствие, като става на 18 години го взимат за редактор в списанието.

От 90-те до днес

Разказите в "Ситуация след ситуация" започват със случка, станала през 90-те. Като всяко нещо в живота онези години си носят своите плюсове и минуси. "Някои неща тогава бяха по-искрени и истински. - разказва Тео - Партитата бяха по-ъндърграунд. Имаха по-яка енергия. Сега са се разцепили субкултурите и е по-трудно да събереш много хора на едно място. Повечето партита са с по-малко на брой хора, затворени. Има много общества, които са готини сами по себе си, но са мънички", твърди Тео.

Повечето от приятелите му вече не живеят в България, отдавна са си "били камшика". И въпреки че идват по-големи имена като диджеи и артисти, хората вече не се впечатляват толкова. "Сега модерните комуникации много промениха начина, по който хората общуват. Никога не съм вярвал, че ще се взирам в телефона по цял ден и часовете ще си минават пред компютър", разказва още писателят и си спомня, че за него някога това е изглеждало като домакински уред . Все пак Тео Чепилов не е от хората, които се тръшкат за едно време. Следи всичко ново, слуша съвременна музика и цялата му компания се състои от хора, които касетка са имали само като fashion аксесоар. Има носталгия по едно време, но днес не би носил кубинки и мешка.

И понеже днес и пътешествията се случват по-лесно, отколкото преди, така и в книгата му - историите са от пътя, не от бара. "По баровете се случва едно и също. Там се разказват историите от пътя", казва той и допълва, че обича да живее на различни места. Не му е интересно просто да иде в един град, а да е там поне за шест-седем месеца. Така, като изтрещи, ходи да живее някъде – Барселона, Бруклин, Букурещ, все места с "Б".

Киното

Все пак сериалите си остават негова страст. Не толкова киното, което засега му се струва по-трудно достъпно. Има сценарии, опит като режисьор в късометражното кино, а сега се снима първи пълнометражен филм по негов текст. Продължава да прави сценарии и за сериали.  Сега пише за "Ей, така брат". Той е сред авторите и на последния сезон на "Под прикритие".

"Бях с екипа, правил първия и последния. Винаги съм вярвал, че най-хубавото на един сериал е първият сезон, защото отиваш пред бялата дъска. Казаха ни: Правим полицейски сериал. Това е. Измисляш истории, сюжети, развръзки. "Под прикритие" е измислен за 8 дни. Бачкаше се от сутрин до вечер. Бяхме притиснати във времето и никога не съм вярвал, че ще успеят да го продадат в 188 държави", каза той.

И така Тео Чепилов работи непрекъснато по много проекти. Като зацикли с един, хваща следващият. После се връща към предишния. Още от малък е работохолик. "Мога да изкарам почти  без сън. Достатъчни са ми 3-4 часа на ден и не ми личи. Съхранил съм се", споделя той.

А що се отнася до книгата, ако види, че някой му чете "глупостите", ще напише и съвсем съзнателно, може би роман, без да чака толкова много време. Има си тефтерче с идеи, където е събрал материл за поне още две книги.