У-лицата: Да разкажеш на децата за смъртта, с хумор и любов

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политици и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Премиерата

Името й е познато от дублажа, но всъщност Здрава Каменова в последно време се е фокусирала върху това, което обича най-много: писането. Зад гърба си има два "Икар"-а за драматургия, номинация "Аскеер",  а също и две книги. Т.е. три! Именно излизането на "Планетата на дядовците", чиято премиера ще се състои на 14 октомври в Студио 5 на НДК от 11.00 часа с вход свободен е и поводът да се срещнем.

Здрава Каменова

Здрава живее в много смешно време. Расте в прехода между соца и демокрацията. "Моето семейство като всяко в онези години имаше неуспешни бизнес начинания. Като например, заведение в центъра на София, което бе толкова малко, че нямаше кухня". Все пак фамилията решава, че ще готвят в апартамента им на площад Македония. Така малката Здрава всеки ден нарамва кофа със спагети в едната ръка, а в другата – кофата с кайма и сос и потегля с трамвая към площад Славейков да носи храната. И най-важното: никой да не разбере какво пренася, за да не ги заподозрат от ХЕИ.

А народ в уютното заведение – колкото си искаш. "Баба ми готви безумно вкусно и хората чакаха с нетърпение прословутите й спагети с кайма, които нелегално пренасях от площад Македония с травеститите до площад Славейков", спомня си тя. В такова време няма как да не изгради това усещане за абсурд, което го има в нейните текстове. Там откриваме и тъга, усещане за несвобода, а желание за нея. Здрава е щастлива, че е живяла в тези години на крайностите, защото вярва, че те именно правят човека много богат.

"Планетата на дядовците"

А "Планетата на дядовците", освен от дядовци, разбира се, е населявана и от баби. Те пък са ядосани, че дядовците са решили автономно да изземат името на планетата и всеки следобед водят война с тях. Бабите готвят и ги замерят с палачинки и кюфтета, а старците пък са пре-доволни, защото точно на обяд огладняват. И така минава всекидневието на планетата. Всъщност всички са щастливи. Гравитацията не работи. Бастуните са захвърлени и поостарелите герои се държат като деца. Скачат, а като ги заболят краката, хапват бонбони. По много, защото са силен лек против остаряване и други болежки. Така се нижат дните на възрастните, докато чакат своите внуци, които да ги посетят, когато и те остареят и всички да се срещнат на планетата на една и съща възраст.

Звучи утопично красиво, а децата на Здрава - Калоян и Ивайла, са първите читатели на книгата й, както и на почти всичките й истории. "Малката явно я уцелих точно в периода, в който въпросите за смъртта доста я плашат. Мисля си, че е трябвало и заради нея да напиша тази книга - споделя авторката – Дъщеря ми заспиваше с мисълта, как така животът свършва, как хората умират, къде отиват. В мига, в който й прочетох книгата, започна много радостно да я разказва и да успокоява баба си какво я чака”. Баба й пък като я прочела започнала да плаче от втория ред. "Не е лесно  да се пише с хумор за смъртта и то за деца", отбелязва Здрава.

Другите й книги  са "Боб. Малката метална кутийка с голяма мечта" и "Чорапът, който промени света". Първата е история за рециклирането. От нея става ясно, че колкото и да сме големи, винаги може да се чувстваме така, все едно сме в боклука, а капакът е здраво затворен. Мирише на гнило, няма светлина, но също така и може да рециклираме живота си и да го почнем под нова форма с други мечти.

Втората е за едно момиче, което крие циганския си произход. "Замислих се, че в детската литература, нямаме тема за етноси и бежанци. Правим се на дружелюбен народ, а не сме толерантни. В случая черният и белият чорап  искат да са чифт, но никой не вижда логика в това, въпреки че те накрая успяват да докажат, че е възможно.", разказва още писателката.

И подобно и на другите й книги, така и в "Планетата на дядовците" илюстрациите са създадени от Ирина Василева. Нея Здрава познава още от НАТФИЗ."Свързвам се първо с хората, после с професиите им. Винаги работя с приятели. Пиша за някой актьор, който много ме вдъхновява или режисьор, когото обичам", разказва писателката пред Dnes.bg. А преди срещата си с нея, Ирина не е рисувала детски илюстрации.  Все пак двете се намират и диалога върви на сто процента с рисунките. Даже се случва така че някоя рисунка провокира Здрава да напише нов текст.

Сцената

През януари може да видим Здрава и на сцената заедно с Яна Маринова в пиесата "Кукувици". Текстът отново е на Здрава в съавторство с Мариана Събева. Вече репетират в Славянска беседа заедно с Мартин Киселов. Това е частен проект, но Здрава е убедена, че така се случват хубавите неща. "Не вярвам в институциите. Не работи смислено машината. Нещо куца, ръждясало е и не ми се влиза там. Наивно съм се опитвала да съм вътре, но нищо особено не ми  е донесло подобно партньорство. Най-голяма радост са ми доставяли проектите, които сме правили самостоятелно – съмишленици", разказва още тя.

И ако преди са се замисляли дали техен проект ще привлече зрители, днес вече този въпрос не витае. "В мига, в който се отказахме да мислим за това, като нещо, което да носи приходи, то почна да носи", отбелязва актрисата.

Идеята в "Кукувици" го е отлагала с години. Причината – пише за хора, които я вдъхновяват. "Честно казано, като пишеш е трудно да се вдъхновиш от себе си. Дори е глупаво. Почвала съм на някоко пъти текстове за мен и съм спирала. Но този път стана.", разказва тя и не пропуска да се самоиронизира, тъй като героинята й е автор на посредствени женски романи.

"Интересно е, че почна с идея, която писах преди пет години. Виждах голям потенциал в нея, сега попроменена се случва. На репетициите се опитвам да се видя", отбелязва още Здрава. Хубавото за нея е, че играе майка, която й е важна роля и в живота: "Много ми се иска децата ми да са спокойни, да правят грешки и да знаят, че съм там да ги изслушам. Няма нищо страшно в грешките. Интересните хора са тези, които са преживели много, които са падали и са ставали. Това, което искам е да не нараняват, да не прекършат на никой човек живота. Това е абсолютно правило и е достойно изживяване на живота." Всъщност Здрава вярва най-много в децата си. "Те ще спасят света....моите в коалиция с всички останали!"