Приказка за страха и въображението в "Дванайсет нощи"

Приказка за страха от загубата, магията на думите и силата на въображението разказва Андрю Зюркър в "Дванайсет нощи".

Книгата е впечатляващ роман в духа на "В света на Софи" от Юстайн Гордер, "Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол, "Тъмните му материи" на Филип Пулман и творбите на Тери Пратчет.

Преди много стотици години, преди историята да се записвала в книги, великите градове и народи разказвали приказки за себе си като начин да запомнят кои са, откъде са дошли и какво искат за себе си и децата си. Да извиеш приказката си по такъв начин, че да е най-красива, най-впечатляваща и най-запомняща се било чудно умение и дарба – нещо, което може да се научи, но само от онези, които били родени с готовност за него. Toва умение се развивало до откриването на разпиляването…

Векове по-късно, в навечерието на една Коледа, бащата на Кей и Ел изчезва и сякаш никой не си спомня неговото съществуване. Единствено тайнствената бележка, която момичетата откриват на възглавницата на баща им, сочи към името му.

Същата нощ Кей се събужда от гласовете на Оли и Филип – фантоми, които се предполага, че никой не може да види. Но малкото момиче се превръща в опасно изключение. В непредвиден автор, който може да промени хода на историята.

Двете сестри поемат на невероятно приключение в света на Витиния, за да открият изгубения си родител. Свят, в който всичко може да бъде изфабулирано, въображателите са обречени на изчезване, авторите са единствените всесилни властници на думите, а човешкият живот може да бъде разпилян, напълно изтрит.

Ще успеят ли двете момичета да се изправят пред капитан Гроз, Върховен майстор на Изтъканото и Старши секретар на Книговезницата, който има свой собствен план за бъдещето на Витиния?

Андрю Зюркър е Декан по английски език и литература в Куинс колидж в Кеймбридж с обширни трудове по творбите на Спенсър, Сидни и Шекспир.