Проклятието на безсмъртието в "Лисицата"

След голямото завръщане на Галин Никифоров на българската литературна сцена с романа му "Тяло под роклята", се появява и "Лисицата" – шестият му роман, вече в ново "прецизирано" – по думите на самия автор – издание.

Една удивителна жена, дарена с проклятието на безсмъртието и пренесла през вековете обичта към детето си. Един полицейски психолог, раздиран от демоните на собствената си вина, който разследва най-загадъчното убийство в кариерата си. И тяхната история за това как успяват да намерят трудния път един към друг, закриляни от една могъща и невидима сила, която бди над тленното им съществуване с необикновената си справедливост. Всичко това, преплетено с легендата за митичната лисица, която според китайската притча, знаела тайната за "златното хапче" – безсмъртието, но не се възползвала от нея.

"Лисицата"  разгръща различни исторически епохи, артефакти и произведения на изкуството пред погледа на читателя, пречупвайки ги през наука и свръхестествени процеси. Свръхестествен трилър, в който болката, лъжата, справедливостта и любовта плетат историята на една загадка за смисъла на човешкия живот, за смирението пред неизбежността на смъртта и за всичко, което тази мъдрост поражда.

"Лисицата" е роман за изкуството и неговите проявления, за живота като изкуство и за мястото на човека в един свят от полуистини и полулъжи, в който единствената човешка ценност е да намерим покой. И да обичаме – в малкото време, което ни е дадено.

Галин Никифоров е автор на седем романа, като най-известните сред тях са "Фотографът", "Лисицата" и "Тяло под роклята", получили многобройни номинации за най-реномираните литературни награди. Романът му "Лятото на неудачниците" печели наградата "Роман на годината”, а "Къщата на Клоуните” – наградата "Елиас Канети".

Темите в творчеството му са свързани с човешката природа: за смисъла на смъртта, за феминизма, за флуидността на пола, за необикновената любов. Характерно за романите му е детайлно проучване на проблемите, използване и съчетаване на различни стилове, обогатяване на текста с поезия и с цитати, свързани с науката, психологията, медицината и другите изкуства.