"Елизабет и тайната на Живата вода" - фентъзи по български мотиви

"Елизабет и тайната на Живата вода" е фентъзи за деца, повлияно от българските мотиви и фолклор. С този роман дебютира в детската литература Петър Голийски - преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Той е автор на публикации, посветени на историята и културата на древните българи, на народите от Кавказ и Средна Азия. В романа Голийски преплита предания от българския фолклор, митове и фентъзи елементи, за да разкаже историята на малко, но храбро момиче, готово да премине всички изпитания, за да донесе Жива вода на своята майка. 

Сюжетът ни запознава с Елизабет, която е само на девет години. Героинята мечтае за собствен канал в YouTube и известността на любимите си влогъри, но докато порасне, има куп домашни и училищни задачи. На Елизабет ѝ предстои обаче едно необикновено пътешествие, което ще я отведе от странния магазин на дядо Иван, училищния портиер, та чак до Съботната планина. Заедно с Боян, неин водач във Вълшебния свят, тя ще се изправи срещу гневни самодиви, страховити нави, и дори змейове, но непоколебимата, безусловната любов ще водят сърцатото дете напред. Напред през Вълшебния свят, в който животът никак, ама никак не е лесен.

Образът на главната героиня е вдъхновен от реалния живот и "дяволитото ангелче" Елизабет, близък приятел на автора. Корицата е дело на художника Александър Алексиев-Хофарт, а картата на Вълшебния свят – на илюстраторите от "Контур криейтив".

За романа Петър Голийски споделя:  "Когато започнах да пиша романа, истинската Елизабет беше на седем години, а докато текстът влезе в печатница, тя стана на девет, на колкото е героинята в книгата. Идеята дойде в резултат от отвращението ми от клиширания фентъзи реквизит – елфи, феи, джуджета, тролове, орки, гоблини и прочее твари, каквито никога не е имало в нашите народни вярвания.

Когато започвах "Елизабет и тайната на Живата вода", твърдо реших в нея да няма нито един фолклорен или митологичен мотив с произход, западно от Виена. Източно от тази въображаема линия не съм се ограничавал по никакъв начин – в книгата съм използвал директно или адаптирал не само български мотиви, но и черногорски, румънски, полски, арменски, средноазиатски. – и добавя: В нашия фолклор има и други, по-опасни и малко познати създания, от които могат да ти настръхнат космите по гърба. Светът, в който живее Боян, най-важният герой след Елизабет, се намира сред звездите, на планета в съзвездието Дракон. Боян става водач и другар на Елизабет във Вълшебния свят. Пътешествието в него е немислимо без специалната екипировка на Адурдат, който обикновено се появява в облика на старец и под името "дядо Иван".

В Буковата долина децата ще имат неприятна среща със самодиви, които изобщо не са добри и милостиви същества. Но не са и най-злите. В края на пътешествието си Елизабет ще срещне и змея Ушумгалар, който, според българския фолклор, изглежда като огромен на ръст мъж с някои черти на влечуго. Той е сред последните оцелели от Наблюдателите, които арвардите изпратили сред древните хора, за да ги изтръгнат от варварството и да им дадат първоначалните знания и умения. На Елизабет ѝ предстоят и съвсем неочаквани срещи, за които се надявам скоро сами да научите.