Убийства, любов и скука

В новата книга на Мария Станкова „Скука“ три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата.

На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си.

Първата част - "Черната жена и Стрелеца", е не толкова история, колкото мъчително състояние на духа.

Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта.

А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва навсякъде.

"Черната жена и Стрелеца" е мозайка, ако се подреди правилно, ще се получи един измамен образ – на любовта, която всички търсим, и която съществува само в представите ни. Само там.
Втората история "Скука", която е и заглавие на цялата книга, ни потапя в динамично действие. Две убийства привличат вниманието на героинята.

Едното е със стогодишна давност, другото е съвременно.

Общото е, че и двете са безсмислено жестоки. Жертвите са жени, но не това е важното.

Безразличието към човешкия живот, неуважението към вида, отблъскващите собственически щения – това е акцентът в книгата.

Тя се казва "Скука" и с нея няма да можете да скучаете.
В "Мрежата" се е уловило поредното насекомо. Мрежата с интерес наблюдава опитите му да се измъкне, да се освободи, да живее.

Мрежата е спокойна. Тя е сигурна. Никой не се измъква. По нея висят телата на стотици хиляди насекоми. Сухи и абсолютно ненужни.

Те всички са жертви... на себе си. Мрежата е тази, която им дава възможност да си измислят и сътворят свят, да сътворят себе си, да сътворят околните...
Това не е фантастика. Това е реалността. "Мрежата" е история за ужаса, към който се привързваме доброволно.

"Скука" се издава от "Жанет 45".