Поезия и революция

На 17 февруари от 18 часа в Полския институт ще представят българския превод на книгата “Кримски сонети” на Адам Мицкевич.

Съставителството и голяма част от преводите, поместени в стихосбирката, са дело на Стоян Бакърджиев, както и на Иван Вазов, Кирил Христов, Людмил Стоянов, Дора Габе, Николай Ковачев и др.

Книгата включва студиите на Ванда Смоховска-Петрова „Мицкевич на българска земя“, на проф. Боян Пенев „Българските преводи на Кримски сонети“ и библиография на преводите на „Кримски сонети“.

Адам Мицкевич (1798–1855) е един от най-големите полски поети. Освен сонети, той пише драматургия и публицистика, в същото време е и революционер.

През 1822 г. издава том с поезия, който слага началото на прелома в полската литература. За участие в тайни организации през 1823 г. е арестуван и 5 години прекарва в Русия.

Там се запознава с Александър Пушкин. Тогава пише “Кримски сонети” и II и IV част на “Задушница”, която по-късно се превръща в едно от класическите произведения на полската поезия. През 1848 г. взима активно участие в Пролетта на народите, като организира Полски легион в Италия и участва в юнската парижка революция.

През 1855 г. заминава за Константинопол, за да помогне за създаване на полски легион. Мисията му е прекъсната от внезапна смърт на 26 ноември 1855 г.

Погребан е в полското гробище в Париж, а в 1890 г. тленните му останки тържествено са пренесени във Вавел.

Входът за представянето е свободен. Полският институт е на ул. “Веслец” 12.