След 100 години

Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят?

Какво знаем за нашето бъдеще и дали знаем повече за миналото?

Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия и изобщо вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света?

Отговори на тези въпроси се опитва да даде Владимир Левчев в новия си роман „2084-та“.

Действието се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето?

„Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави“, казва Еклесиаст.

Бъдещето произлиза от настоящето, а настоящето – от миналото.

Но не е ли и миналото, както ние го виждаме, продукт на настоящето? Не го ли променяме с нашето мислене за него?

„2084-та“, разбира се, е и диалог с Джордж Оруел и неговата „1984“.

Но 2084-та година в тази книга е доста по-различна от 1984-та, каквато я помним ние, или както я е виждал писателят през 1948-а.

Този път става дума за края на света.

Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София.

Завършва английска езикова гимназия и изкуствознание в Художествената академия.

Бил е редактор на редица печатни медии, има над 20 издадени книги с поезия и проза, негови стихове са превеждани и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания у нас и в други страни.