Под маската на живота

У нас излиза една от най-поставяните и обсъждани ирландски пиеси - „Училище за сплетни“ на Ричард Шеридан.

Поставена за първи път на сцена през далечната 1777-а, тя моментално предизвиква фурор с безпардонното си чувство за хумор, заплетения и задъхан сюжет и чаровните, ярки персонажи.

Смешна и остроумна, „Училище за сплетни” е безмилостна атака срещу клюкарството, лицемерието и интригантството във висшето лондонско общество.

Осмиването на превземките и интригите на аристокрацията обаче е само най-горният пласт на текста.

Под фарса се крие цял свят на скандални идеи и проникновени наблюдения върху нравите в английското общество през осемнадесети век, които звучат съвсем модерно и днес.

Според Шеридан всички носим маски, зад които крием истинските си чувства,  а животът е безкраен маскен бал, на който сме увлечени във вихъра на танца.

Но авторът не се задоволява с това да покаже маските - той ги сваля и разкрива това, което те прикриват: чистата, груба, първична човешка природа.

Тя може да е грозна или красива, порочна или непорочна, зла или добра, но преди всичко е истинска.

Сваляйки маските на героите и на зрителите си, авторът ги принуждава да се изправят лице в лице със себе си и да опознаят истинската си същност.

Ричард Бринсли Шеридан е роден в Деня на вси светии през 1751 г. в Дъблин, Ирландия.

Баща му Томас Шеридан е управител на театър „Роял” в Дъблин, а майка му Франсис – известна писателка.

След като завършва училище, той пренебрегва желанието на родителите си да учи право и избягва в Лондон заедно с любовницата си, седемнадесетгодишната Елизабет Линли (дъщеря на композитора Томас Линли).

През 1773 г. младите влюбени се женят, а две години по-късно в театъра „Ковънт Гардън” се състои премиерата на първата пиеса на Шеридан – „Съперници”.

Година по-късно Шеридан и неговият заможен свекър купуват дял в прословутия театър „Друри Лейн”, а на 8 май 1777 г. Шеридан, вече негов управител, поставя своя шедьовър – пиесата „Училище за сплетни”, която предизвиква нечуван фурор в лондонските театрални среди и е определена от критиците за една от най-добрите комедии на нравите, поставяни някога на сцена.