Политиците сигурно са полудели

Ако „Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“, новата книга „Лудите, които ни управляват“ ще се опита да постави диагноза на някои от най-известните политици от близкото и по-далечното минало.

Изходната точка е, че желанието за власт самò по себе си е диагноза.

И за да иска да управлява, човек трябва да е донякъде мегаломан, за да се устреми към върховете, малко параноик, за да се пази от предателствата, леко психопатичен, за да елиминира противниците си…

По тази логика всички големи политици на времето ни – Бил Клинтън, Джордж Буш, Франсоа Митеран, Никола Саркози и много други, наистина излизат луди.

Написана от френския професор Паскал дьо Сютер, книгата се опира на сравнително новата дисциплина политическа психология.

Използвана от ЦРУ, зад кулисите на международните преговори и в екипите на кандидат-президентите, тя разглежда лидерите под лупа – разчепква речите им, анализира и най-малките им жестове, проучва приятелите и сътрудниците им и обработва получената информация.

За написването на „Лудите, които ни управляват“ авторът се е допитал до най-големите специалисти в областта - Джералд Поуст, Обри Имелман, Дейвид Уинтър, както и до най-добрите световни експерти по психология: Антониу Дамазиу, Пол Екман.

Книгата анализира личността както на лидера изобщо, така и на някои световни лидери, от чиито характери, комплекси и настроения в крайна сметка зависим всички ние.

Така отива отвъд медийните образи на Джордж У. Буш като “аутист”, Силвио Берлускони като “мегаломан”, Никола Саркози като “болезнено хиперактивен”.

“Лудите, които ни управляват” е не само завладяващо, но и полезно четиво – и за управляващите, и за управляваните.

И едните, и другите ще видят, че политиката не е лесна работа, като първите може би ще научат какви не трябва да бъдат, а вторите – за кого не трябва да гласуват.