Опасен живот

На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” на Василий Гросман.

Рецензентите определят романа като „по-опасен от „Доктор Живаго”“ и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години.

По чудо спасеният от поета С. Липкин екземпляр на „Живот и съдба” е пресниман на микрофилм от А. Сахаров и изнесен в чужбина.

През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР – през 1988 г.

„Живот и съдба” е епичен разказ за Втората световна война, проникновена равносметка за тъмните сили на злото, белязали целия ХХ век.

Вплитайки в обща картина кръвопролитните сражения за Сталинград и съдбата на семейство Шапошникови, Василий Гросман описва не само чудовищните престъпления на нацизма и съветския комунизъм, но и сблъсъка на двете идеологии, разрушителното им влияние върху отношенията между хората.

Както и Солженицин, той представя тила и фронта, научните лаборатории и ГУЛАГ, затворите и привилегиите на съветския елит, но също така разказва и за жестоката участ на евреите, обречени на гибел в газовите камери.

„Живот и съдба” е роман за непоколебимите и предани защитници на отечеството, на които то се отплаща с нови репресии.

Този роман, изпълнен с реализъм и морално напрежение, се нарежда сред най-значимите книги на ХХ век.

Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден на 29 ноември (12 декември) 1905 г. в украинския град Бердичев.

От първия до последния ден на Великата Отечествена война е военен кореспондент.

Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин” (1937–1940), повестта „Народът е безсмъртен” (1942), „Черна книга” – сборник със свидетелства за преследване и унищожаване на съветски евреи от нацистите (в съавторство с Иля Еренбург; написан през 1946 г., а издаден едва през 1980 г. в Израел), на очерка за геноцида на евреите „Треблинският ад”, използван като документ на обвинението на Нюрнбергския процес, на повестта „Всичко тече”, излязла през 1970 г. в Германия и през 1989 г. в СССР.

Отзиви за книгата можеш да видиш тук.