Отиде си Спасителят в ръжта

На 91-годишна възраст в Ню Хемпшър почина видният американски писател Джеръм Дейвид Селинджър, съобщи Асошиейтед прес.

В изявление на сина му се казва, че писателят е издъхнал в дома си от естествена смърт.

Отвратен от голямата слава, Селинджър се оттегля зад висока ограда в селцето Корниш (щата Ню Хемпшър), където от десетилетия насам живее много изолирано в малък дом.

Спасителят в ръжта

Джеръм Дейвид Селинджър е известен най-вече със "Спасителят в ръжта", издаден през 1951 година.

Емблематичният роман на Селинджър за 16-годишния Холдън Колфийлд, който се бунтува срещу лицемерието на възрастните, се преиздава и досега.

Няма година в САЩ романът да не е бестселър - постижение, което не е постигано от много писатели, а Колфийлд е сравняван с героя на Гьоте Вертер.

Освен световноизвестния роман "Спасителят в ръжта", излязъл през 1951 година, Селинджър пише и много разкази. Девет от тях са публикувани в сборника "Девет разказа", издаден през 1953 година.

Първият разказ - "Идеален ден за лов на рибка бананка" -  е един от най-известните на Селинджър.

Всеки ден любовни писма

Селинджър не е публикувал нова книга от 1965 година насам и не е давал интервю от 1980 насам.

Селинджър е от смесен шотландски, ирландски, еврейски и полски произход.

Детството си прекарва в голям разкошен апартамент на известната ул. "Парк авеню" в Ню Йорк. Учи в различни частни училища, за кратко дори във военна академия.

Съучениците му от този период помнят неговото саркастично остроумие.

На 18-19 годишна възраст се влюбва в Уна О'Нийл (дъщерята на Юджийн О'Нийл) и й пише любовни писма всеки ден, но тя се омъжва за много по-възрастния от нея Чарли Чаплин.

В непубликуването има страшно спокойствие

Джеръм Дейвид Селинджър участва във Втората световна война.

В Париж успява да се срещне с Ърнест Хемингуей (военен кореспондент тогава), който е възхитен от неговия талант на писател. 

Въпреки това Селинджър смята Хемингуей и Стайнбек за второ качество писатели, но е възхитен от Мелвил.

По това време той работи за контраразузнаването, провежда разпити на пленници, тъй като владее чужди езици, и е един от първите войници, които посещават освободените концентрационни лагери.

По-късно той споделя, че човек никога не може да забрави миризмата на изгорено човешко месо.

През 1945 година Селинджър се жени за френска докторка на име Силвия, но този брак завършва с развод.

През 1955 г. се жени за Клер Дъглас, но и този брак завършва с развод през 1967 г.

В телефонно интервю за "Ню Йорк таймс" през 1974 г. Селинджър споделя: "Обичам да пиша. Но аз пиша за себе си и за собствено удоволствие. В непубликуването има страшно спокойствие".