Сияния и сенки се гонят

„Сияния и сенки се гонят“ в новата книга на Людмила Балабанова.

Aвтор е на четири поетични книги: “Драскотина от звезда”, издадена с първия конкурс на Националния център на книгата (1993); “Светулката знае” (1996), “Песен на щурец”, (33 хайку, 2002) и “Храна за луната” (2004). “Прашинки в слънчевия лъч” (хайку, 2007) е петата й поетична книга.

Съставител и редактор на антологията със 101 български хайку “Огледала” (на български, английски и френски език) и “Поети на тревите”.

Носител на награди от конкурса на Мие Таймс, Япония, послучай 360-годишнината от раждането на Башо, от конкурса между участниците във Втората Европейска Хайку конференция и др.

Авторката споделя за писането на хайку и за поезията въобще:„Обикновено нашият подход към нещата е от формата към същността. Мисля, че аз стигнах до хайку по обратния път – от същността до формата. Винаги съм харесвала стихове, които си служат пестеливо с думите и в които нещата не се назовават.

В такава поезия думите сякаш си поставят за цел да доведат читателя до състояние, в което интуитивно, с някакво вътрешно “сетиво на душата”, той да стигне до свое собствено прозрение.

За такива стихотворения са характерни големите, празни пространства между думите и между образите, в които ехото отеква различно за всеки читател. Често има едно “отместване” в потока на мисли, така че връзката между двете части не може да бъде възстановена по пътя на логиката, а само с помощта на интуицията“.