"Програма за дълголетие" на д-р Жан-Пол Кюрте и Тиери Сукар

Никой не се ражда по свое желание, но веднъж дарен, животът в началото ни се струва безкраен. За едногодишното дете една година представлява целият живот, за десетгодишното е една десета от него...

Това е дълъг период, през който времето върви бавно. За петдесетгодишния обаче една година е само една петдесета от живота, кратък отрязък, който отлита прекалено бързо.

Чувството за вечност се руши отвън (колко много живи си отиват от света), както и отвътре (все по-трескавият бяг на времето, повяхващите черти, отразени в огледалото).

Стремежът към вечност ни кара да създаваме деца, да влагаме своя принос в обществото, да творим. Да оставим нещо, което да запази малко повече от нас за малко по-дълго.

Всички ние, които ще посрещнем новото хилядолетие на двадесет, четиридесет, шестдесет, осемдесет години, искаме да видим следващите епизоди на филма „живот“, а защо не и да изиграем собствената си роля в него?

Тази книга е за хората, изпълнени с желание приключението да продължи по-дълго. Насочена е особено към онези, които умеят да се радват на мига, да се наслаждават на мимолетния аромат или на доброто вино, да изпитват щастие от краткото духовно единение, които съзнават, че имат свое място под звездите и в мислите на някои от съвременниците си.

Тя е предназначена и за всички, които в момента идват на бял свят или скоро ще го сторят. Съдбата им зависи най-вече от жизнения избор на родителите, които може би ще прочетат настоящата книга.

Имаме добри вести за тях. Средната продължителност на живота, която във Франция е осемдесет и две години за жените и седемдесет и четири за мъжете, далеч не е краен предел.

През 1997 г. Жана Калман постави рекорд за дълголетие с 122,4 години, което е четири-пет десетилетия повече. Тя бе пионер в това отношение, преминавайки отвъд границата на максималната продължителност на човешкия живот, определена на 120 години. В недалечно бъдеще подобно постижение не ще бъде изключение.

До неотдавна бе разпространено догматичното схващане, че максималната продължителност на живота е генетично програмирана за всеки вид и че след изтичане на отреденото от гените време животът приключва като прерязан с ножица.

Тази книга има за задача да докаже обратното. Проучванията на близнаци при човека, изследванията върху мишки, мухи и червеи водят до заключението, че генетичната наследственост дава обяснение за едва 35% от разликата в продължителността на живота на отделните индивиди.

„Клетъчният часовник“ остава все пак в сила. Така например в края на всеки наш хромозом се намира участък, наречен „теломер“. Теломерите се съкращават при всяко делене на клетката. Когато се изчерпят, клетката остарява и умира.

Този клетъчен процес обаче не обяснява изцяло стареенето. При нематода (вид червей) то продължава дори и да няма делене на клетки. Мишките остаряват и умират въпреки дългите си теломери.

Ако времетраенето на живота зависи само в известна степен от гените, следва да заключим, че околната среда определя основните му рамки при живите организми – както при човешкия, така и при животинския и растителния.

Продължителността на живота на организмите, които се размножават по полов път, варира в огромни граници, с разлика над един милион пъти при дрождите и секвоята, като рекордът по дълголетие на Жана Калман поставя човека в горната част на скалата.

Влиянието на околната среда е особено поразително при секвоята. Нерядко тя достига възраст над едно хилядолетие, което само по себе си ни подтиква да помечтаем. На ниска надморска височина обаче продължителността на живота рядко надвишава хиляда и петстотин години.

При дърветата, които растат по-нависоко, тази цифра би могла да се умножи по три. Някои екземпляри смело са надхвърляли пет хиляди години. Изключителното дълголетие на секвоята при значителна надморска височина се обяснява с по-малкото количество вредни насекоми и по-ниската степен на съперничество между индивиди от същия вид.

Най-странното е, че това дълголетие е случайно. Според биолога Роналд Ланер то се дължи на птица, събираща и криеща семената на растението на доста по-голяма височина от тази, на която обикновено ветровете ги пренасят. Така че рекордното дълголетие на един жив организъм зависи немалко от промяната в жизнената му среда!