Всичко свое нося със себе си

Херта Мюлер, носителката на Нобелова награда за литература за 2009 г., е родена в Румъния през 1953 г. Живее в Берлин от 1987 година.  

Тя е родена в немскоезичната част на Банат, Трансилвания, а първите ѝ творби са не на румънски, а на немски, както и не случайна е тематикатата на произведенията й – тежките условия на живот в Румъния при режима на Н. Чаушеску и преследванията срещу румънските немци при комунистическото управление в страната.

Херта учи в университета на Темишвар немска и румънска литература, където се сближава с неформалната група от немскоговорящи литератори, наречена Aktionsgruppe Banat. По-късно започва работа като преводач и превежда инструкции за импортираните в ГДР.

В свои интервюта споделя, че независимо от шума и неблагоприятните условия, пише някои от романите си на работното си място, към които е много по-прецизна, отколкото към самата си преводаческа дейност.

Такава е практиката по онова време – да мамиш системата през социализма колкото можеш, защото така или иначе тя ще те измами. След отказ да сътрудничи на Секуритате, е уволнена.

Невъзможността да намери отново работа като преводач я принуждава да се занимава с възпитанието на деца, като това се отразява на личностното й развитие и в първите й две книги. През 1982 г. издава сборник с разкази ”Niederung” („Низина“), а през 1984 г. – втория ”Druckender Tango” („Тягостно танго“).

Нецензурираната версия на “Niederung” е публикувана във ФРГ през същата 1984 г. и печели благосклонността на немските критици. В Румъния обаче се случва точно обратното и три години по-късно тя и съпругът ѝ са принудени да емигрират във ФРГ.

В Германия за девет години излизат шест произведения на Мюлер, като през 1996 г. публикува “Herztier” („Сърцето на животните“) – с елементи на автобиографичност, това е роман за живота на етническите немци в най-мрачните години на Чаушеску, който донася на писателката популярност в Европа и поредица от литературни награди.

В книгата Мюлер успява да пресъздаде невероятен парадокс: измъчени хора намират утеха в мечти за диктатура – възрастни, безправни румънски немци поддържат сантиментална преданост към Хитлер.

Темата да се живее в нечовешки обстоятелства, психологията на измъчените и мъчителите е продължена и в следващия й роман “Heute war ich mir lieber nicht begegnet” („По-добре е да не бях срещал себе си днес”), издаден през 1997 г., както и в последната й книга “Atemschaukel” („Вдишване – издишване“, 2009) – автобиография на немскоговорящия поет от румънски произход Оскар Пастиор, който през 1945 г. като 17-годишен младеж попада в съветски лагер в Новогорловка.

Херта Мюлер е носител на много литературни награди в Германия, по-важни сред които Берлинската и Бременската премия, на Франц Кафка, на Генрих фон Клайст, лауреат и на Дъблинската премия.

Има публикувани сборници и есета, посветени както на общоевропейски, така и на специфични румънски въпроси, като

постоянно отправя упреци към хората от историческата си родина в „колективна амнезия“ – забрава на ужасите и позора на диктатурата, на страха, отчуждението и насилието през тоталитарния режим.

През 2009 г. Мюлер става носител на Нобеловата награда за литература, книгите й са преведени на повече от 20 езика.

'Всичко свое нося със себе си' е романът, с който тази европейска писателка от голяма величина за първи път се появява на българския книжен пазар.