Сред слънчевите копия на здрача или Лицето на времето

В най-общ план това са есета и пътеписи, групирани в два относително самостоятелни раздела.

Първата част изцяло е посветена на пребиваването на автора в чужбина. Тук пътеписните нюанси са по-силно изразени и в този смисъл текстовете сигурно ще предизвикат читателския интерес, още повече, че обектите, за които се разказва, сами по себе си са интересни.

Но онова, което прави впечатление, е друго. Дори когато авторът не се опитва специално да го подчертае, навсякъде или почти навсякъде проличава българското възприемане на пейзажа, на преживяването (макар и само чрез едно, подхвърлено като че ли мимоходом, природно или архитектурно сравнение). Всъщност паралелите могат да се открият във всичко.

Във втората част са есетата (понякога с очерков и репортажен привкус), посветени на родния край на автора, в които се преплитат съвременност и спомени, поетични видения и размисли за българския живот, но обагрени неизменно от любов и загриженост за земята и природата, за хората.

И в първия (чуждестранния) и във втория (българския) раздел тематиката и сюжетната насоченост имат немалко допирни точки – вглеждането в природата, ловните преживявания и т. н.

Бих искал да добавя още нещо – това е книга, в която не е трудно да се различи авторът; книга, която го характеризира такъв, какъвто го познаваме – и с житейските и човешките му пристрастия, и с привързаността му към България, и с поетичните нюанси на документалната му проза.