Изкуството не е ляво или дясно

Две поредни вечери ще преобразят градската среда в Пловдив. Само за изминалата година хората, които са посетили Нощта на музеите и галериите, са били 40 000. Тази година организаторите очакват още повече. С фестивалния директор на събитието Виктор Янков поговорихме непосредствено преди старта на 20 септември.

Вие сте фестивален директор на "Нощта", а по професия сте политолог.

Завършил съм политология. Нямам почти никакви професионални компетенции в изкуството. По-скоро съм любител и това в момента ми помага да съм максимално безпристрастен и да гледам на „Нощта“ като един организационен организъм, който трябва да съществува и да се самоеволюира.

Във връзка с вашата професия искам да ви попитам трябва ли изкуството да е социално ангажирано към случващите се процеси в момента?

Ако кажа: „Абсолютно!“, ще бъда твърде краен. За мен е интересно, когато изкуството е социално. Все пак това не означава, че безпрекословното условие да бъде качествено изкуството е и да е социално. Всеки един артистичен проект – театрална пиеса, кино прожекция, изложба или акция, сама по себе си е социална, тъй като ангажира една група хора да работят върху един проект.

Ако говорим за това изкуството да залага в себе си тези аспекти от социални проблеми и търсения, това е изключително актуално не само в България. На фестивала в Берлин темата бе икономическата криза. Определено е интересно, но е хлъзгава територия, защото изкуството е трудно да бъде дефинирано като ляво и дясно. И като му се даде една политическа украса, лесно може да се превърне в пропаганда и манипулация.

Мога да дам за пример една акция като боядисването на паметника на Съветската армия. Това може би е най-активният такъв проект за последните години в България, който намеква политически анахронизъм у нас. Страната ни бе представена в международните медии. До този момент репортажите, които бяха свързани с нас, проследяваха предимно проблеми за българските общества във Франция, например. Винаги сме стояли като черно петно в картата на Европа и ето че изрисуването на паметника ни накара да се почувстваме в крак с времето.

Как се разпознава съвременното изкуство, че е изкуство?

Няма да отговоря на този въпрос, Не ми се иска да давам мнение. Това е по-скоро културологичен въпрос.

А трябва ли едно изкуство да е разбираемо?

Може ли една книга да бъде прочетена от всеки? Радвам се, че последните 10-тина години в Европа спряха модела, в който нещо е ултиматум или задължително. Тази свобода на избора и конкретно за изкуството ни дава шанс да експериментираме. Знаете какво означава една книга да е задължителна в учебния план - никой няма да я прочете. Ако една инсталация е разбрана от всеки, нейният заряд бива приравнен в една плоскост.

Изкуството има други цели от това да бъде разбрано от всеки. Не го казвам от елитарност, а защото мисля, че това е правилният път да има различни тематични канали. Що се отнася до Нощта на музеите и галериите ние искаме да направим много тематични канали, които да привлекат публиката. Има театър, съвременен танц, кино, изложби. Това ще бъде оценено от различни аудитории.

Какво не бихте пропуснали от тази Нощ на музеите и галериите?

Макар и да не е много коректно да давам свои фаворити, ще си позволя да предложа един. Дерида денс център, които за първи път ще представят свой спектакъл в Пловдив. Това е нещо, което не бих пропуснал, първо защото е на нова локация в „Нощта“ – лятното кино“Орфей“. Второ, защото Дерида са едни от най-талантливите и иновативни артистични трупи, които към момента се занимават със съвременен танц. Разбира се, това е изключително субективно. Тази година в Нощта участват над 100 проекта. Всеки един от тях е уникален и това прави изданието все повече фестивал.

Различно ли се чувствате на поста фестивален директор. Участвали сте в събитието като куратор за проекта „Улица Отец Паисий“?

Със сигурност беше много голямо предизвикателство. Досега професионалните ми ангажименти към феста бяха чисто журналистически. Проектът „Улица Отец Паисий“ също бе голямо предизвикателство, защото трябваше да има много точна рамка, която трябва да спазваме.

Според мен Нощта на музеите и галериите е едно от събитията, които дават тематичните основи на Пловдив. Вече има такава специфика, че не мога да си представя това събитие в друг град. Галериите и музеите работят в такава симбиоза и я превръща в градски проект. Тя обхваща всички културни организации в града, които ползват една енергия, една вибрация. „Нощта“ е много образователно и изключително важно за културните страници на Пловдив събитие. Като моментна снимка на състоянието на града. Не е просто фестивал, който чака следващото издание. „Нощта“ залага голяма част от съдържанието именно от годишните усилия на галериите и музеите. Именно това го прави по-специално. 

Публиката ви се увеличава.

Статистиката ни говори това. Миналата година е имало 40 000 души, надяваме се сега да са повече. Това ще ни накара да повярваме, че правим правилните стъпки.

Вие какво искате да видите в „Нощта“?

Усмихнати хора, които с удоволствие се разхождат и посещават обектите, които сме организирали. Искам да видя хора, на които им е интересно и които биха посетили музеите и галериите и през останалата част от годината.